Кристиян Ковачев: Нужни са научни изследвания на останките на Самуил

На фона на предстоящото тържествено посрещане на тленните останки на цар Самуил в София, въпросът за тяхната научна идентификация остава отворен. Това коментира историкът д-р Кристиян Ковачев в ефира на Радио Благоевград.

По думите му костите, открити през 60-те години на миналия век в базиликата „Свети Ахил“ на остров в Малкото Преспанско езеро, все още не са изследвани цялостно. Затова според него е по-коректно да се говори за предполагаемите останки на цар Самуил, докато не бъдат направени необходимите анализи.

„Съвременната наука има възможността и технологиите да направи подобни изследвания“, подчерта историкът. Според него бъдещи анализи биха могли да внесат повече яснота както за самоличността на погребания, така и за евентуалните му родствени връзки с останалите открити скелети.

Ковачев уточни, че сред историците има различни мнения по въпроса. Част от изследователите приемат, че това са останките на Самуил заради обстоятелствата и мястото на откриването им, докато други настояват за допълнителни доказателства. Той подчерта, че научната дискусия не поставя под съмнение значението на владетеля за българската история.

„Трябва да направим разлика между националния разказ, Самуил като символ, и научните дискусии“, заяви историкът. По думите му липсата на стопроцентова сигурност за произхода на останките не означава, че те не могат да имат символно значение за обществото.

Друг съществен акцент в разговора беше споразумението между България и Гърция и културните ценности, които страната ни ще предостави в замяна на останките.

Ковачев посочи, че става дума за икони, църковна утвар и други исторически предмети, сред които и средновековни ценности.

Според историка е необходимо да има публичен списък на предметите, които България предоставя, както и яснота при какви условия ще бъдат съхранявани те. Той отбеляза, че вече има информация за предстоящо предаване и на други културни ценности, но конкретните параметри трябва да бъдат публично оповестени.

„Тези предмети също имат историческа стойност и свидетелстват за миналото“, подчерта Ковачев. По думите му оценката за постигнатото споразумение трябва да отчита цялостната картина, включително условията за съхранение на предоставените ценности.

Историкът определи процеса като резултат от дългогодишни усилия на българската дипломация, но отбеляза, че успехът зависи и от прозрачността на договореностите.

Той изрази мнение, че подготовката за пренасянето на останките е протекла прибързано и без достатъчно консултации с академичната общност. Според него договореността има и политическо измерение, свързано с отношенията между София, Атина и Скопие, като изрази надежда тя да не доведе до допълнително напрежение между България и Северна Македония.

Ковачев подчерта, че научните въпроси около останките не трябва да засенчват историческата роля на цар Самуил. В условията на възходящата Византийска империя владетелят полага огромни усилия да съхрани българската държавност, като тази борба му струва тежки човешки и териториални загуби.

„Това, което водим като дискусии в научната общност, не трябва да рефлектира върху значението и символа на цар Самуил в историята и историческата памет“, обобщи историкът.

Може да чуете целия разговор на Мария Благоева с Кристиян Ковачев в прикачения файл.