Дишането – езикът на тялото, който често пренебрегваме

Дишането се променя в зависимост от физическото ни натоварване и емоционалното ни състояние, но рядко обръщаме внимание на начина, по който дишаме. Как да разпознаваме сигналите на тялото си и как чрез осъзнатото дишане да постигнем повече спокойствие? По тези въпроси разговаряхме с Теодора Праскова в предаването "С усмивка в събота" в ефира на Радио Благоевград.

„Приели сме да казваме „дишам правилно или неправилно“, но по-скоро това е автоматичен процес, за който обикновено не се замисляме, освен при определени ситуации – например когато се затичаме за автобус или изкачваме стълби“, обяснява тя.

По думите ѝ не бива да се чувстваме виновни, че не обръщаме постоянно внимание на дишането си. По-важното е да се научим да наблюдаваме себе си и да разпознаваме сигналите, които тялото ни изпраща.

Как емоциите влияят на дишането?

Страхът, радостта, тъгата, стресът и тревожността се отразяват на начина, по който дишаме. Според Теодора Праскова обаче имаме възможност съзнателно да повлияем на този процес.

„Хубавото е, че дишането е един от малкото процеси, които можем да превърнем в осъзнати и така да въздействаме върху емоциите и състоянието на ума си“, посочва тя.

Праскова обръща внимание и на разликата между дишането при бебетата и при възрастните. При най-малките движението на корема е по-видимо, докато с времето много хора започват да дишат по-плитко, предимно в горната част на гръдния кош.

„Бебетата дишат основно с коремчето – то се сваля надолу и се повдига. С течение на годините, с израстването и натрупването на негативни емоции и стрес, започваме да дишаме все по-плитко и гръдно в горната част на организма“, обяснява тя.

Защо е трудно да останем насаме със себе си?

Когато се опитваме съзнателно да променим начина си на дишане, понякога се съсредоточаваме прекалено много върху това дали изпълняваме упражнението правилно. Според Праскова е важно да отпуснем ума и да насочим вниманието си към усещанията в тялото.

„В началото хората се затрудняват и си казват, че не могат да дишат с корема. Важно е да изключим ума, защото когато се стараем прекомерно да направим нещо правилно, умът се заклещва“, казва тя.

Затварянето на очите при йога, медитация и релаксация е един от начините да ограничим външните дразнители и да се съсредоточим върху себе си.

Това обаче не винаги е лесно. „Тялото в началото се съпротивлява, но с течение на времето става все по-лесно да се обърнем навътре“, споделя Праскова.

Как да използваме дишането в напрегнатото ежедневие?

За хората, които прекарват дълги часове в офис или пред компютър, Теодора Праскова предлага лесно упражнение, което може да се изпълнява почти навсякъде.

„Най-простото упражнение е да вдиша за 4 секунди и да издиша за 6 секунди“, обяснява тя. Препоръката ѝ е упражнението да се повтори в рамките на пет до десет цикъла, без излишно напрежение.

По думите ѝ вдишването ни зарежда с енергия, а по-дългото издишване може да подпомогне отпускането.

Праскова обръща внимание и на различните дихателни техники, които могат да се използват според нуждите на човека – за ободряване сутрин или за успокояване при тревожност и проблеми със съня.

30 секунди, в които да обърнем внимание на дишането си

Практиката, която Теодора Праскова предлага на слушателите, не изисква специална подготовка или оборудване. Необходимо е единствено за кратко да спрем и да наблюдаваме естественото си дишане.

„Затваряме очи за 30–40 секунди и просто наблюдаваме дишането – къде го усещаме, в корема или в гърдите, кое е по-дълго, вдишването или издишването, има ли паузи между тях и през носа или устата дишаме“, обяснява тя.

Целта не е да променяме насила дишането си, а да започнем да го усещаме и разбираме по-добре.

„Всеки ден с малки стъпки това се превръща в здравословен навик“, допълва Теодора Праскова.

Целия разговор на Ваня Бахчиванова с Теодора Праскова по темата „Дишането и начинът, по който тялото ни говори чрез него“ можете да чуете в звуковия файл.