Храната в боклука: колко ни струва разхищението?

Тревожна статистика разкриват последните данни на статистическата служба на Европейския съюз – Евростат, по отношение на разхищението на храна. В глобален мащаб човечеството изхвърля над 1 милиард тона храна годишно, а всеки ден в кофата отиват над 1 милиард порции напълно годна храна – и то на фона на близо 800 милиона души по света, които страдат от хроничен глад.

Данните за България показват, че у нас се разхищават близо 615 000 тона храна на година. Огромният парадокс е, че над половината от това безсмислено пилеене се случва не в ресторантите или големите вериги, а директно в нашите собствени домове. Това ни струва скъпо – всяко българско домакинство изхвърля средно по 300 евро на година директно в боклука.

„Изхвърлянето на храна ни носи финансови загуби – това ни бърка на първо място в джоба. След това идва цялата загуба на ресурс по веригата, което пък води до екологичния ефект“, коментира в ефира на Радио Благоевград Биляна Константинова, автор на книгата „Спаси ме от боклука. Един домат разказва“.

По думите ѝ проблемът все още не се разпознава достатъчно ясно от обществото. Липсата на информираност и на навик да бъдем съзнателни потребители има своята цена.

„Не сме толкова богати, но за жалост липсата на информираност, липсата на желание да бъдем информирани и липсата на интерес от това да бъдем съзнателни потребители струват скъпо“, посочва тя.

Според Биляна Константинова един от най-важните пътища към дългосрочна промяна е възпитанието на децата. Те са по-отворени към нови знания и много по-лесно изграждат навици, които впоследствие могат да променят и поведението на възрастните.

„Трябва много говорене, много показване и много разказване“, казва Константинова, която работи и с деца по темата за хранителните отпадъци.

Тя разказва за срещите си с деца в детски градини и за това колко е важно те да познават пътя на храната – от мястото, където се произвежда, до масата.

„Знаейки пътя на храната и бидейки съпричастни към получаването ѝ, те много по-лесно след това я пазят и много по-трудно я изхвърлят.“

Сред ценностите, които според нея трябва отново да бъдат поставени във фокуса, е споделянето.

„Вместо да си изхвърлиш кутийката с храна, която мама е сложила, можеш да я отвориш и да споделиш с другарчето си, което може би ще я оцени много повече от теб“, казва Константинова.

Все по-рядко децата имат пряк досег с производството на храна. Затова първият въпрос, който Биляна Константинова задава при срещите си с тях, е откъде идва храната.

„Когато получа отговор „от магазина“, вече имам много поле за разказване“, казва тя.

Според нея родителите имат ключова роля – от посещението на място, където се отглежда храна, до малките експерименти у дома.

„Няма как сами да си заведат на място, където могат да видят къде расте храната. Няма как сами да слагат бобчета в кофички с памук и вода, за да видят как покълва бобчето, или сами да си отгледат чери домати в саксия на терасата. Ако ние не съдействаме за това, усилието трябва да бъде съзнателно“, посочва тя.

В разговора коментираме и примера на община Благоевград, където домакинствата могат да получат кафяви контейнери за разделно събиране на хранителни отпадъци, а общината предлага и отстъпка от такса отпадъци като стимул за разделното събиране.

Според Биляна Константинова подобни мерки могат да бъдат ефективни, но само ако хората разбират защо се правят.

„Всяко даване трябва да бъде обяснено – защо се случва, какво целим да постигнем, за да събудим мисъл, а да не е просто механично действие“, подчертава тя.

Промяната, по думите ѝ, няма как да стане с еднократна кампания. Необходими са постоянни усилия от страна на семейството, образователната система и институциите.

„Всички сме част от една верига и ако някоя от брънките не се закопчае с останалите, веригата се къса“, казва Биляна Константинова.

Целия разговор на Ваня Бахчиванова с Биляна Константинова, автор на книгата „Спаси ме от боклука. Един домат разказва“, чуйте в прикачения звуков файл.