Как да чуем себе си в забързания свят: Разговор с психолога Лилия Христова

Психичното здраве е ежедневна грижа, а не нещо, за което трябва да се замисляме едва когато стигнем до предела на силите си. Да разпознаваме собствените си потребности, да намираме време за себе си и да не се страхуваме да потърсим помощ – това са част от стъпките към емоционален баланс. По тези теми разговаряхме с клиничния психолог Лилия Христова от Благоевград в предаването „С усмивка в събота“ на Радио Благоевград по повод Световния ден на психичното здраве – 10 октомври.

„Психичното здраве е ежедневна грижа“, подчертава Лилия Христова. По думите ѝ отсъствието на физическо заболяване, паник атаки или тежка депресия не означава автоматично, че човек е в добро психично здраве.

„То е свързано с връзката със собствените ни потребности – да знаем от какво имаме нужда, вместо постоянно да се оставяме на последно място“, обяснява психологът.

В забързаното ежедневие, особено когато имаме деца и множество отговорности, често поставяме на първо място грижата за другите и работата си. Стремежът всичко да бъде под контрол обаче може постепенно да ни отдалечи от собствените ни чувства и потребности.

„Постоянният контрол и страхът от изпускането му ни карат да губим връзка със себе си. Това е опасно, защото започваме да живеем като роботите в матрица – със сутрешно правене на закуска, отиване на работа и прибиране вкъщи“, казва Лилия Христова.

Често представяме себе си чрез професията си или чрез ролите, които имаме в семейството и обществото. Но въпросът „Кой съм аз?“ може да се окаже труден, когато трябва да отговорим, без да се определяме чрез социалното си положение.

Според Христова човек трябва да познава не само задълженията си, но и собствения си вътрешен свят.

„Ние сме това, което чувстваме, мислим и как преживяваме света през емоционалната си интелигентност“, посочва тя.

Психологът обръща внимание и на преживяванията от детството, които могат да повлияят върху начина, по който изграждаме отношенията си като възрастни. Някои от тях остават непреработени и се превръщат в устойчиви модели на поведение – например страх от близост или ревност.

„Работата с психолог има за цел да открие и разбие тези модели, за да се освободим от болката. Психотерапията предлага методи, чрез които човек да ги осъзнае и преработи“, обяснява в ефира Лилия Христова.

Тя дава пример с хора, които постигат професионални успехи, но въпреки това живеят с убеждението, че не са достатъчно способни или че ще се провалят.

„Често успели хора носят базисното убеждение „аз съм глупав“ или „ще се проваля“, живеят в постоянен страх и развиват физически симптоми като задух или панически атаки“, казва психологът.

По думите ѝ промяната на определени мисловни модели може да повлияе върху начина, по който реагираме на света и изграждаме взаимоотношенията си.

Въпреки че все по-често се говори за психичното здраве, все още има хора, които се притесняват да споделят за трудностите си или да потърсят специалист. За разлика от физическата болка, емоционалното страдание невинаги се вижда отвън.

„Все още има известна стигма около психичното здраве, но тя постепенно се разбива“, отбелязва Лилия Христова. Тя определя като положителна тенденция това, че все повече млади хора търсят помощ своевременно, за да разберат и преодолеят проблемите си, преди да стигнат до срив.

Понякога обаче реакцията на околните може да задълбочи страданието. Когато човек сподели, че се чувства потиснат или тревожен, често чува съвети като „стегни се“ или „има и по-зле от теб“.

„Тази реакция кара човека да се съмнява в себе си, а първата и най-важна стъпка към промяната е той да бъде чут и разбран“, подчертава психологът.

Вместо да омаловажаваме чуждите преживявания, е важно да дадем пространство за споделяне и да проявим разбиране. Не е необходимо винаги да имаме готово решение – понякога внимателното изслушване е най-важната подкрепа, която можем да предложим.

Посланието на Христова е да не чакаме трудностите да се задълбочат, преди да обърнем внимание на психичното си състояние.

Все по-често хората използват изкуствения интелект като събеседник, довереник или източник на съвети за лични проблеми. Анонимността може да улеснява споделянето, но според Лилия Христова технологиите не могат да заместят истинския човешки контакт и професионалната психологическа помощ.

„Хората стават все по-самотни и изолирани. Изкуственият интелект обаче е само сбор от информация – той няма чувства, не може да ни погледне в очите и да изпита това, което чувстваме“, казва тя.

Психологът предупреждава, че търсенето на симптоми и здравна информация в платформи като ChatGPT може да засили тревожността при хората с хипохондрия, вместо да им донесе успокоение.

„AI не може да ни бъде психолог“, категорична е Христова. Тя насочва вниманието към необходимостта да поддържаме истински отношения и да търсим подкрепа от хората около нас, а когато имаме нужда – и от квалифициран специалист.

Как да намерим място за себе си в ежедневие, изпълнено със задачи, работа и семейни ангажименти? Според Лилия Христова началото може да бъде съвсем просто – да си позволим да спрем за малко.

„Изключително важна е тишината – да си отделяме поне 15 минути на ден без телефон, за да чуем какво се случва в нас“, съветва тя.

Психологът препоръчва да намираме време за занимания извън социалните си роли – например половин час разходка, пилатес или регулярна психотерапия, когато имаме такава необходимост.

За много хора обаче личното време е съпроводено с чувство за вина. Когато сме свикнали постоянно да се грижим за останалите, може да ни се струва, че почивката е проява на егоизъм или че трябва първо да изпълним всички задължения.

„Чувството за вина при отделяне на време за себе си е свързано със стари вярвания, че трябва да бъдем перфектни“, обяснява Христова.

Тя съветва да започнем с малки промени, без да поставяме пред себе си още едно трудно изпълнимо изискване.

„Започването с малки стъпки – дори 10 минути дневно, ни напомня, че първо трябва да се погрижим за себе си, за да можем да помагаме и на останалите“, казва психологът.

В края на разговора в ефира на Радио Благоевград Лилия Христова отправи послание, което обобщава значението на грижата за психичното здраве:

„Моля ви се, чуйте ме, хора, и се погрижете за мен, защото аз оформям живота ви и начина, по който го преживявате! Не бъдете само в матрицата, а погледнете и настрани“.

Целия разговор на Ваня Бахчиванова с клиничния психолог Лилия Христова чуйте в прикачения звуков файл.