Румен Гълъбинов: Проектобюджетът залага на свръхочаквания за приходите

Бюджет 2027 е прекалено амбициозен по отношение на очакваните приходи и заложеното намаляване на дефицита, а ако прогнозите не се изпълнят, България може да се окаже изправена пред необходимостта от нов дълг и актуализация на финансовата рамка. Това коментира икономистът Румен Гълъбинов в предаването “Посоките на деня”.

Той определи проекта като “свръхбюджет”, тъй като страната вече е в процедура по свръхдефицит, а за следващата година се предвиждат нови данъчни механизми, като облагането на свръхпечалбите на определени сектори.  Румен Гълъбинов изрази съмнение дали заложените приходи от еднократния данък върху свръхпечалбите ще бъдат реализирани в пълния им размер. По думите му, ако постъпленията се окажат под очакваните или ставката бъде намалена в хода на бюджетните обсъждания, ще се наложи актуализация на финансовата рамка, включително и увеличаване на лимита за държавния дълг.

Икономистът постави под въпрос реалистичността на планираното свиване на бюджетния дефицит до 3,5% от БВП през 2027 г. Според него фискалната консолидация трябва да протича поетапно, като преминаването от настоящите равнища към целта под 3% от БВП бъде по-плавно, вместо да се залага на толкова амбициозно намаление в рамките на една година.

Сред рисковете Гълъбинов открои и нарастващите лихвени разходи по държавния дълг. Според него международната среда, инфлационният натиск и геополитическите конфликти създават предпоставки за по-скъпо финансиране. Затова той призова новите заеми да бъдат насочвани предимно към инвестиции, а не към покриване на текущи разходи. Гълъбинов смята, че в проекта за бюджет липсват достатъчно мерки за ограничаване на държавните разходи. Сред възможните решения той открои административно-териториална реформа, оптимизиране на областните администрации и общинските структури, ускорена дигитализация на публичния сектор, както и по-широко прилагане на концесионни и приватизационни механизми за държавни активи, които генерират загуби.