Здраве

Новина

Д-р Борис Илчев:

Посттромботичен синдром: Когато тромбозата отмине, но отокът остава

сряда, 18 ноември 2026, 10:43

Д-р Борис Илчев

Д-р Борис Илчев

СНИМКА: архив

Размер на шрифта

Дълбоката венозна тромбоза е състояние, което изисква своевременно диагностициране и лечение. Въпреки успешното овладяване на острия епизод обаче при част от пациентите последствията продължават месеци, а понякога и години. Кракът остава подут, появяват се тежест, болка и кожни промени, които постепенно започват да ограничават ежедневната активност. Това е една от проявите на посттромботичния синдром – хронично усложнение на дълбоката венозна тромбоза, което може съществено да влоши качеството на живот.

Причината е, че овладяването на тромба не означава непременно пълно възстановяване на вената. Както обяснява д-р Борис Илчев от Клиниката по съдова хирургия на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда в интервю за БНР-Радио Благоевград,  успешното лечение на тромбозата не винаги води до възстановяване на нормалната функция на венозната система. Когато се образува тромб, той възпрепятства нормалното движение на кръвта и може да увреди вътрешната структура на вената, включително венозните клапи. Лечението най-често се провежда с антикоагуланти, които предотвратяват нарастването на тромба и дават възможност на организма постепенно да се справи с него. След неговата резорбция обаче вената може да остане стеснена, а увредените клапи да не функционират правилно. В резултат кръвта се оттича по-трудно от крайника към сърцето, венозното налягане се повишава и се появяват характерните симптоми – оток, тежест, напрежение и болка. Именно тези промени стоят в основата на посттромботичния синдром.

Според различни проучвания посттромботичният синдром се развива при около 20–50% от пациентите, преживели дълбока венозна тромбоза. Тежките форми са значително по-редки, но могат да доведат до сериозни ограничения в ежедневието. Основните механизми за възникването му са два – остатъчно стеснение или запушване на вената и увреждане на венозните клапи. В първия случай кръвта среща механична пречка при движението си към сърцето. Във втория клапите губят способността си да осигуряват еднопосочен кръвоток и част от кръвта се връща обратно надолу. Това явление се нарича венозен рефлукс. И двата механизма водят до повишено налягане във венозната система. По-висок риск от развитие на посттромботичен синдром имат пациентите с по-обширни тромбози, особено когато са засегнати бедрените и тазовите вени.

Най-характерната проява е отокът на засегнатия крак, обикновено придружен от чувство за тежест, напрежение и болка. Особено показателно е, че оплакванията често се засилват в хода на деня. Сутрин крайникът може да изглежда сравнително добре, но след продължително стоене прав или седене подуването и дискомфортът постепенно се увеличават. С времето продължително повишеното венозно налягане може да доведе и до видими кожни промени. Кожата около глезена потъмнява, придобива кафеникав оттенък, уплътнява се и губи своята еластичност. При най-тежките форми могат да се развият трудно зарастващи венозни язви. Въпреки това заболяването не прогресира задължително при всеки пациент. При много хора симптомите остават леки и могат да бъдат контролирани с подходящи мерки.

Един от най-големите рискове за пациентите, преживели дълбока венозна тромбоза, е появата на нов тромботичен епизод. Разграничаването между хроничните прояви на посттромботичния синдром и нова тромбоза невинаги е лесно, тъй като двете състояния могат да имат сходни симптоми. Обикновено посттромботичният синдром се характеризира с продължителни оплаквания, които се развиват постепенно и често се засилват към края на деня. При нова тромбоза по-характерно е внезапното или сравнително бързо увеличаване на отока, появата на нова болка и напрежение или осезаема промяна в състоянието на крайника. „Само по симптомите невинаги можем надеждно да разграничим двете състояния“, предупреждава д-р Илчев. Затова при рязко засилване на отока или поява на нова болка пациентите трябва своевременно да потърсят медицинска помощ. Особено тревожни са симптоми като внезапен задух, болка в гърдите или припадък, които могат да бъдат признак на белодробна емболия и налагат незабавна спешна медицинска помощ.

Диагнозата посттромботичен синдром се поставя въз основа на клиничния преглед, симптомите и резултатите от образните изследвания. Основно място има доплеровото изследване, което позволява да се оцени състоянието на венозната система. Понякога пациентите се изненадват, че въпреки добрия резултат от контролното изследване кракът продължава да се подува. Причината е, че проходимостта на вената и нормалната ѝ функция не са едно и също. „Вената може да е проходима, но клапите ѝ да са увредени и да позволяват обратно връщане на кръвта“, обяснява специалистът. Затова при прегледа се оценяват не само наличието на стеснения или запушвания, но и функционалното състояние на вените, наличието на рефлукс, степента на отока и кожните промени. Диагнозата не трябва да се поставя прибързано през първите седмици след прекарана тромбоза, тъй като венозната система и организмът все още се възстановяват. Обикновено е необходимо да минат няколко месеца, преди състоянието да бъде оценено като хронично усложнение.

Лечението на посттромботичния синдром е насочено преди всичко към облекчаване на симптомите, подобряване на венозното кръвообращение и ограничаване на риска от усложнения. Компресионната терапия е сред основните средства за контрол на оплакванията. Правилно подбраните компресионни чорапи могат значително да намалят отока, болката и чувството за тежест. Прилагането им обаче трябва да бъде индивидуално, съобразено със състоянието на пациента и препоръката на специалист. Съвременните препоръки не са единодушни, че всеки пациент след дълбока венозна тромбоза трябва задължително да носи компресионни чорапи с цел предотвратяване на посттромботичния синдром. Затова назначаването им трябва да бъде съобразено с конкретните симптоми и индивидуалните особености.

Съществена част от контрола на заболяването е и редовната физическа активност. При ходене мускулите на подбедрицата действат като естествена помпа, която подпомага връщането на кръвта към сърцето. Поради това движението е особено важно за пациентите с венозни заболявания, докато продължителното обездвижване може да задълбочи оплакванията. Поддържането на активен начин на живот и контролирането на рисковите фактори са важни елементи от дългосрочните грижи за тези пациенти.

Продължаващият оток често кара пациентите да смятат, че трябва да продължат приема на антикоагуланти. Това обаче не е задължително и е важно да се направи разграничение между лечението на тромбозата и контрола на нейните хронични последствия. Антикоагулантите намаляват риска от нарастване на съществуващия тромб и от образуване на нови тромби. Те обаче не възстановяват увредените венозни клапи и не лекуват директно посттромботичния синдром. Продължителността на терапията зависи от причината за първоначалната тромбоза, риска от повторен тромботичен епизод и индивидуалния риск от кървене. Например пациент, развил тромбоза след голяма операция, е в различна ситуация от човек с непровокирана или повтаряща се тромбоза. „Самото наличие на оток не е достатъчно основание за безсрочно продължаване на антикоагулантното лечение“, подчертава д-р Илчев. Решението за продължаване или прекратяване на терапията трябва да се взема индивидуално от лекуващия лекар.

При тежките форми на посттромботичен синдром симптомите могат сериозно да влошат качеството на живот. Постоянната тежест и болка, затрудненията при ходене и продължителното стоене, както и появата на кожни язви могат да ограничат значително ежедневната активност. За определена група пациенти съвременната съдова хирургия предлага и интервенционално лечение. Когато след прекарана тромбоза е налице значително стеснение или запушване на големите тазови вени, може да се обсъди поставянето на венозен стент. Целта на процедурата е да подобри оттичането на кръвта от крайника и по този начин да намали венозното налягане. Този подход обаче не е подходящ за всеки пациент с посттромботичен синдром. Необходимо е да бъде установена ясна анатомична причина, потвърдена чрез съответните образни изследвания. Дори при успешно поставяне на стент функцията на вече увредените венозни клапи не може да бъде възстановена. Затова преценката за интервенционално лечение трябва да бъде внимателна и да отчита очакваните ползи, възможните рискове и реалното отражение на заболяването върху качеството на живот.

Посттромботичният синдром не е неизбежно последствие от всяка дълбока венозна тромбоза, но изисква внимание и дългосрочна грижа. Проследяването от съдов специалист, редовната физическа активност и навременната реакция при промяна в симптомите са сред най-важните условия за запазване на доброто качество на живот. Д-р Борис Илчев препоръчва пациентите да не подценяват проследяването дори след преминаване на острия период, тъй като възстановяването на венозната система е бавен процес. Той поставя акцент върху движението и избягването на продължителното обездвижване, както и върху вниманието към всяка нова промяна в състоянието на крайника. Внезапното увеличаване на отока или появата на нова болка не бива автоматично да се приемат като остатъчни прояви от старата тромбоза. Те изискват своевременна медицинска оценка.

Понякога тромбозата отминава, но последствията остават. Именно навременната оценка, правилното лечение и проследяването могат да помогнат за овладяване на симптомите, предотвратяване на усложненията и запазване на качеството на живот.

По публикацията работи: Весела Сукалинска

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!