Леон Ламуш – непознатият защитник на българската кауза

Леон Ламуш е име, почти непознато за широката българска общественост. Няма да го срещнем в учебниците по история, нито в задълбочени научни изследвания. А всъщност той е личност с многостранна дейност, свързана не толкова с националната, колкото с регионалната история – историята на Македония и на нашите земи.

За Леон Ламуш в Благоевград се заговори преди дни, когато стана ясна идеята на кмета Методи Байкушев и на председателя на Общинския съвет Антоанета Богданова новоизградената улица „Промишлена“ да носи неговото име. Предложението предизвика разнопосочни коментари и мнозина с право попитаха „Кой е Леон Ламуш и какви са заслугите му към Благоевград?“.

Именно затова поканихме в ефира на Радио Благоевград Биляна Карадакова, историк и уредник в Регионален исторически музей-Благоевград, която сподели с нашите слушатели най-важните и значими събития от живота на Леон Ламуш.

Роден през 1860 година в Париж, Леон Ламуш е френски гражданин, посветил живота си на изучаването на славянските езици и историята на Балканите. Сред неговите учители е Луи Леже – един от първите европейски изследователи на българската история, с когото той поддържа искрено приятелство. Партньорството му с българския студент по това време в Париж - Петър Гудев, бъдещ министър-председател на България, още повече засилва интереса му към младата българска нация и към княз Александър Батенберг. Той се интересува от националните борби – Съединението, Сръбско-българската война, и всичко това допълнително засилва желанието му да изучи по-отблизо историята и съвременността на Балканите.

Ламуш изучава средновековни славянски ръкописи, които тогава едва започват да се превеждат и да привличат вниманието на европейската наука.

През 1892 година Ламуш предприема първото си пътуване до България – от Лом до София с файтон. Там се среща с княз Фердинанд, със Стефан Стамболов, с дипломати и общественици, запознава се с политическите и социални реалности на младата държава.

Животът му обаче приема по-особен обрат – той получава военна подготовка и става офицер във френската армия. Именно това му позволява да се върне на Балканите за по-дълъг период. След Илинденското въстание и реформите, които се налага да извърши Османската империя, Ламуш е изпратен заедно с други европейски офицери в Македония, тогава част от Османската империя, за да подпомогне реорганизацията на османската жандармерия. Центърът на неговата мисия е град Серес, но неговият истински интерес е да изучи живота, етнографията и историята на местното население.

От 1904 до 1909 година той обикаля почти всички градчета и села в Македония – Гевгели, Битоля, Демирхисар, Солунско – наблюдавайки живота на народите под османска власт. Именно тогава Ламуш започва да събира материали за бъдещите си трудове, посветени на Балканската история и българския национален въпрос. Той става автор на множество статии и книги, в които подробно разглежда етническия състав на Македония, като твърдо застава зад изконно българския характер на населението там.

След Първата световна война, когато Ньойският договор отнема територии от България, Ламуш е сред първите, които се противопоставят на несправедливите клаузи. Той изтъква, че българското население в Македония е запазило силно българско съзнание и аргументира своите наблюдения с езикови и исторически доказателства – наличието на кратък и пълен член в езика, отпадане на падежни форми и активно издаване на книги на български език още от Възраждането.

Ламуш владее отлично български, руски, турски и албански език и използва знанията си, за да следи на място съдбата на етносите в Македония.

През 1921 година, за заслугите си в защита на българската кауза, той е назначен за български почетен консул в Париж. По-късно става „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет и член на Македонския научен институт.

Особено интересна е връзката му с Горна Джумая (днешен Благоевград), която дълго остава неизвестна за обществеността. Снежана Захариева, дългогодишен уредник в Регионалния исторически музей, открива снимки на Ламуш при откриването на Великия македонски събор през февруари 1933 година, където той присъства и на откриването на паметника на Незнайния македонски четник. На 2 август същата година кметът Панайот Тасев му изпраща писмо, с което го обявява за почетен гражданин на Горна Джумая – знак на дълбока почит към неговата благородна дейност в името на справедливостта към Македония. Интересни са думите в писмото, с което Панайот Тасев се обръща към Леон Ламуш:

Господин Ламуш, Общинският съвет ви моли да приемете като израз на дълбока почит към вас за вашата високоблагородна и безкористна дейност в името на една справедливост към Македония и като знак на благодарност и признателност Ви молим да бъдете член на Горноджумайската градска община, която ви провъзгласява за почетен гражданин на Горна Джумая.

Август 1933 година