Везбата като вид рисуване - с игла и конец

"Везбата носи радост и наслада за очите. То се вижда." Това казва Здравка Цветкова от Банско. От години тя обикаля страната, за да събира знанието за българската народна везба. Направила е картата на България с характерните за всеки район шевици. Голямата ѝ мечта е да довърши започнатото пано с ликовете на българските владетели.

През цялото лято Банско показва на своите гости съхранените от векове традиции, занаяти, обичаи и фолклор. Едно от най-магичните места е импровизираното "училище" за бродиране на Здравка Цветкова, край което се спират и деца, и възрастни.

"От извора – по-възрастните жени, техните ризи, техните сандъци. Там се крият парченца избелели, прокъсани, но с много красиви шевици. Очите греят, стават млади. Някои – много с мерак, други не искат – струва им се, че нещо ще им вземеш."

Около 4 000 единици снимков материал са били редуцирани до избора на около 140 шевици за парчето плат.

"Това е усет. За цвят, да не се бие цвят с цвят. Трябва да бъде "нарисувано". Това си е вид рисуване, само че с игла и конец. Самата шевица ти говори. Тя ти казва къде да я сложиш."

Докато обикаля из региона, Здравка Цветкова попива от възрастните хора историята, закодирана в красотата на носиите и чергите. Така забелязва къде се е бродирало повече и къде не: 

"Много се е бродирало в село Пирин, в Баничан, в Разлог. В Банско много малко, почти няма запазени бродерии. Банските жени са работели други неща и не са бродирали."

Здравка Цветкова твърди, че модел по поръчка не може да прави и не повтаря, защото "когато започнеш конвейра, той изсмуква хубавото", затова комерсиалната страна е последната ѝ грижа, "важното е да остане". Затова и подарява свои везани творби на музеи.

Последната засега идея на Здравка Цветкова е да избродира ликовете на българските владетели върху пано с размери между 2 и 3 метра. Представя си го като грандиозна творба, която ще изисква много време.

"Направени с всичките подробности. Вече три са избродирани – Кубрат, Пресиян и Аспарух. Някак си ми се иска лекичко да подпъхна като фон малко от Майстора – една-две картини, на Мърквичка "Ръченица"-та отдолу съм захванала..."

Иска ѝ се и да събере в книга цялото това знание. Книга, в която да има извезани страници.