Проф. Милко Палангурски: Всички потоци на българското Възраждане се обединяват сублимно за Съединението

Две са си нашите събития – Независимостта и Съединението. Всички обществени слоеве в България са единни и в двата случая. Това посочи пред БНР историкът Милко Палангурски, който коментира събитията около Съединението.

"Рискът е много елементарен. Нужно е само главният управител да се появи в телеграфната станция, в конака и да поиска помощ от сюзерена, тоест от султана. Но той приключва тази история с едно тихичко – "И аз съм българин". Всички потоци на българското Възраждане сублимно в този момент се обединяват, стискат си ръцете и постигат онова, което се случва."

Съединението не само е поставено пред риск. Такива неща завършват или с абдикация, или с триумфално влизане. Александър I влиза триумфално в Пловдив, но за да се затвърди Съединението, българската армия след няколко дена влиза и в Пирот, отбеляза историкът.

Той отправи критики, че Захарий Стоянов не се изучава в българското училище, а се изучават неговите противници.

"Онези, които направиха българската нация - нация, които я поставиха на сцената на европейската политика, са второстепенни герои в изучаването на българската литература, а понякога и история. Онези, които бяха против Съединението, са българските, едва ли не герои, в модерното време и в процесите на модернизация на българската държавност."

Има какво да се преконструира, смята историкът. По думите му "онези имена, които защитиха нацията си, не са част от националния пантеон", а "изпращането на задна позиция на тези личности е реминисценция на всичко, което се случи след 1944 г."

"Ние умираме да празнуваме това, което не е направено от нас", гласи равносметката на проф. Палангурски по повод спора за националния празник.

Според него на 3 март "празнуваме васалитета на България в договор, сключен между две империи, където ние отсъстваме".

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.