Боянският майстор – от ликове на светци, през библейски сцени до ктиторски портрети

Някога на мястото на Боянския шедьовър е имало малка селска църква, тъй като в миналото разбиранията били такива, че всеки град, село или махала е трябвало да има храм.

Смята се, че Боянската църква е била построена около XI век. През 1257 г. на българския престол е избран за цар Константин Асен Тих, който дотогава е бил управител на град Скопие.

За управител на Средец той назначава своя братовчед севастократор Калоян. Именно той, както сочи надпис на старобългарски език е дарителят, който през 1259 г. дарява средства за изграждането на втората част на църквата – частта със стенописите.

Уникалността на стенописите от Боянската църква е световнопризната. При рисуването им си личи, че са използвани съвършени техники на изпълнение, психологическа сложност на всяко лице, реализъм, изтънченост и емоционалност.

Решението на Калоян да вложи пари и труд именно в тази църква, в това село, е че въздухът и видимостта по склоновете на планината са много по-добри, отколкото долу в самата столица Средец.

Благодарение на това свое начинание севастократор Калоян и съпругата му Десислава са именувани с почетната титла ктитори на храма. Ктитор идва от гръцки език и означава спомоществовател, човек дарил средства и земя за изграждане на църква, манастир или параклис.

В първата част на храма, както в повечето подобни, е образът на Христос Вседържател (Пантократор). Под него в барабана са изписани образите на ангели и четиримата евангелисти – Матей, Марко, Лука и Йоан.

В Боянската църква още има стенописи на големите църковни празници: Страстите Господни, Благовещение, Влизане в Йерусалим, Успение Богородично и други.

Най-силно вълнение обаче предизвикват портретите на севастократор Калоян и съпругата му Десислава, както и тези на цар Константин Асен Тих и съпругата му Ирина. Те са изобразени в цял ръст. В ръцете си Калоян държи модел на църквата, който поднася на Св. Никола.

Тези изображения са много ценни, защото са изпълнени много прецизно и са едни от най-старите запазени портретни изображения на исторически лица.

Френският професор Грабар, който е един от първите, публикували статии и материали за Боянската църква, казва за стенописите: ,,Бояна е най-ценният български принос в средновековното изкуство“. 

Смята се дори, че стенописите на Боянската църква са предшественици на европейския ренесанс.

Повече за боянският майстор и боянската църква може да научите от звуковия файл.