Може ли и как регулацията да обезопаси скоростното развитие на изкуствения интелект?

Тази седмица в Блечли парк се обсъждаха опасностите от изкуствения интелект. Британският премиер Риши Сунак събра там високопоставени представители на САЩ, Китай, ЕС и на още над 20 държави, както и технологични лидери като Илон Мъск, за да обсъдят един от големите проблеми на новото време. Отвъд дипломатическия успех за Сунак, срещите са път към обща рамка.

"Просто демонизиране на технологичен процес или прогрес - такъв тип изказвания са белег на нашето време, в което всичко е доста крайно. Ние за да привлечем вниманието на обществото към някакъв казус, сякаш се нуждаем да рисуваме картината черно-бяла", заяви в интервю за БНР Александър Бойчев - главен редактор на технологичното издание Digitalk.

"Използването на машинни алгоритми, на изкуствен интелект, на машинно обучение и т.н. не са нови процеси. Новото, което се появява в момента обаче с налагането на т.нар. езикови модели, известни още като регенеративен изкуствен интелект, е лекотата, с която приложението на тези технологии може да бъде приложено във всякакви сфери. Сферите, в които най-често хората се досещат за ефекта на изкуствения интелект като форма на заплаха, е сферата на информацията и нейния отровен двойник - дезинформацията. Друга сфера, в която приложението на технологиите буди рискове, са биотехнологиите. Това, което можем да кажем като тъмна страна на приложението на технологиите, е, че зложелатели биха могли да генерират други протеини, патогени, биоагенти, т.е. използването на биотехнологията за генериране на опасни за хората вещества".

Професионалната задача на журналистите е да гарантират достоверност и автентичност, подчерта Бойчев и добави:

"В последните 20 години живеем в общество, където всеки може да бъде медия. Тази свобода в един момент може да се превърне в свободия, защото тогава единственото, което ще има значение, е кой технологично по-бързо и ефикасно може да разпространява неща, които нарича статии или информация".

Според него една от посоките на този процес е медиите, които могат да претендират за достоверност, да искат по-активно абонаментни такси, за да могат да се издържат извън алгоритмите. Това обаче не може да пресуши океана от съдържание, което ще се произвежда от алгоритми, смята той.

Първият общ форум за обезопасяване на изкуствения интелект завърши с незадължаваща декларация. ЕС обаче подготвя свой закон, а точно преди срещата Белият дом излезе с указ, свързан с разработките на изкуствен интелект. Канада, Бразилия и други страни имат собствени действия в тази посока. Но тяхното присъствие, както и това на Китай, дадоха нужната тежест на събирането във Великобритания.

Според Бойчев тези срещи са напълно навременни. Те ще бъдат на всеки 6 месеца, отбеляза той. По думите му от една страна ще има глобални правила, но от друга - ще има прилагане на локално ниво спрямо локалната правна рамка.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.