Как войната между Израел и „Хамас“ разтърси политиката на Запад

„Израел има право, бих добавил и ангажимент, да отговори на клането на техни хора. И ние ще гарантираме, че Израел има необходимото, за да се защитава срещу тези терористи. Това е сигурно. Трябва да помним и че „Хамас“ не представлява мнозинството палестинци в Ивицата Газа или другаде. „Хамас“ се крие недостойно и страхливо зад палестински цивилни.“ В САЩ президентът Джо Байдън е под натиск от страна на гласоподавателите мюсюлмани и с арабски произход, които приемат позицията му в подкрепа на Израел като предателство, въпреки че неговата администрация осъди ислямофобията и изрази съчувствие към палестинските цивилни: „Имам близки в Палестина, които се страхуват за живота си. А Байдън не прави нищо, за да спре войната. Чувствам се наранен и предаден от Байдън.“ ; „Казваха, че трябва да спасим Америка от Доналд Тръмп. А сега чувстваме, че трябва да спасим Палестина от Джо Байдън“, споделят някои от тях.

Във Великобритания според последните допитвания на общественото мнение изглежда, че Лейбъристката партия ще спечели парламентарните избори догодина. Анализатори посочват обаче, че кризата в Близкия изток е едно от най-големите предизвикателства за лидера й Киър Стармър, защото партията му е разделена по въпроса трябва ли да се призове за прекратяване на огъня в Газа. Това искат едни от най-висшите политици лейбъристи, включително кметът на Лондон Садик Хан и лидерът на шотландските лейбъристи Анас Сарвар. Стармър обаче засега се противопоставя и изглежда не иска да рискува партията му да бъде обвинена в антисемитизъм:

„Разбирам призивите за прекратяване на огъня, но на този етап не смятам, че това е правилната позиция. Прекратяването на огъня винаги замразява конфликта и това ще даде възможност на „Хамас“ да предприеме нападение подобно на това от 7 октомври – нападения, които продължават, заложници, които трябва да бъдат освободени, все още са в плен. „Хамас“ би се почувствал поощрен и ще започне да се подготвя за насилие незабавно.“

Все още няма проучвания дали отказът на Стармър да заеме по-категорична пропалестинска позиция ще се отрази на шансовете му за евентуална победа на изборите догодина.

Изключение от това правило е Германия, където левите партии – управляващите социалдемократи, Зелените и „Левите“ подкрепиха парламентарна резолюция, в която се изразява солидарност с Израел и се осъжда „Хамас“. Позицията на канцлера Олаф Шолц изглежда се споделя от целия политически спектър:

„Собствената ни история, нашата отговорност, поникнала след Холокоста, превръща в наш вечен дълг да защитаваме съществуването и сигурността на Израел. Тази отговорност ни води. Привързаността ни към Израел се дължи и на факта, че много германци живеят там, много от тях са с двойно гражданство. Много израелци също живеят в Германия.“

Но германската подкрепа може би не е категорична, доказателство за което е решението на Берлин да се въздържи по резолюция на ООН, призоваваща за прекратяване на огъня в Газа, вместо да я отхвърли, както призова Израел.

Антиизраелските нагласи в Германия идват основно от мюсюлмански имигрантски общности, които се обединяват в масови протести. Въпреки че властите забраниха повечето пропалестински демонстрации, някои се провеждат въпреки това и в определени случаи на тях се виждат радикални символи като знамена на „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“. Вицеканцлерът Роберт Хабек предупреди, че участниците подлежат на наказателно преследване и дори депортация:

„Антисемитизмът няма да се толерира под никаква форма. Германците ще отговарят в съда, а останалите поставят под риск пребиваването си. А за онези без такова разрешение това би било повод за депортация.“

Във Франция се намира най-голямата еврейска общноств Европа, но и една от най-големите мюсюлмански общности на континента. Тъй като президентът Еманюел Макрон има опасения, че конфликтът в Близкия Изток може да разпали насилие във Франция, той поддържа по-скоро балансирана позиция:

„Считаме, че по време на пълна блокада, поголовен обстрел или още по-лошо – масирана сухопътна операция, няма да бъде възможно да се осигури необходимата защита на цивилното население. Затова, от една страна, искаме време за подготвяне на операцията срещу терористите. И това не са просто думи, готови сме да предложим сътрудничество, за да се прави ясна разлика между терористичните групи, политическите власти и населението. От друга страна мислим, че едно прекратяване на огъня по хуманитарни причини ще бъде полезно, за да се защитят хората на място, които са жертви на обстрел.“

А крайнолевият лидер Жан-Люк Меланшон, основател на партията „Непокорна Франция“, категорично отказва да определи „Хамас“ като терористична организация. Срещу него беше подновено дело за антисемитизъм и от него се разграничиха предишните му съюзници социалисти, комунисти и зелени в парламента.

В Нидерландия войната между Израел и „Хамас“ внесе смут в кампанията на левицата, съставена от лейбъристи и зелени, преди предсрочните парламентарни избори в края на този месец. Нейният кандидат е бившият заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс:

„Израел трябва да получи гаранции за безопасни граници, а Палестина – перспектива за своя държава. Международната общност трябва да вземе отношение по въпроса с две държави. „Хамас“ не иска мир, те искат да заличат Израел. Това е нихилистическа организация, която действа като „Ислямска държава“ и трябва да се отнасяме към нея по същия начин. Осъждам погрома – дело на „Хамас“. Израел има право да отговори, но трябва и да спазва международното право и това да не се превръща в колективно наказание над хората в Газа. Спирането на доставките на храна и вода е нарушение и само влошава проблемите на Израел.“

Левицата в Италия също е засегната от случващото се в Близкия Изток и не може да намери единна позиция по въпроса, което отслабва вероятността да провокира дясното правителство, което е на власт. Като фигура обединител на левицата се приема председателката на Демократическата партия Ели Шлейн, чийто баща е евреин. Запитана по време на телевизионно интервю дали подкрепя Израел или Палестина тя отговори: „Аз съм и с Израел, и с Палестина. Решението е да се търси мирен процес с две държави. Не е приемливо да виждаме бомбардирани болници."

Войната между Израел и „Хамас“ избухна в чувствителен момент и за изпълняващия длъжността премиер на Испания Педро Санчес. Той се опитва да запази поста си като състави ново коалиционно правителство с министри от неговата социалистическа партия и лявата коалиция „Сумар“. Социалистите на Санчес осъдиха действията на „Хамас“ на 7 октомври като „терористично нападение“ и оправдават правото на Израел да се защитава, но също така не одобряват факта, че цивилни загиват при израелски бомбардировки и лобират за хуманитарна пауза. „Сумар“ също осъди нападенията на „Хамас“, но отказва да ги нарече терористична организация и искаше признаването на Палестина да бъде включено в правителственото споразумение, което социалистите отхвърлиха.

Войната между Израел и „Хамас“ за пореден път доказва, че случващото се „навън“ оказва въздействие и „вкъщи“, иначе казано – вътрешната и външната политика вървят в синхрон. И докато войната продължава – нищо не е сигурно.

Снимки: Ройтерс