Медиите в България - от инструментаризиране към завладяване

През последните 10-15 години напредва завладяването на българските медии. Това заяви пред БНР доц. Иво Инджов.

Той провежда специално изследване по темата и обобщава резултатите от него в книгата "Медиите в България – от инструментаризиране към завладяване".

"Стъпвайки върху международни класификатори на медийните системи, аз се опитвам да разгранича две явления в съвременните медии – инструментаризиране и завладяване.

Винаги има някакъв натиск върху медиите от страна на политици, рекламна индустрия, корпорации, връзки с обществеността и други, посочи той.

"Но през последните години, особено в страни от Източна Европа и Латинска Америка, които извършват преход от авторитаризъм към демокрация, се наблюдава процес на много по-силно въздействие върху различни медии. Той е в различни времеви хоризонти и с различна дълбочина и ширина. Процес, който може да се нарече "завладяване на медиите". Има много по-силно влияние на олигарси с помощта на политически протекции или на политици с помощта на олигарси върху медиите с цел да изпълняват функции, които противоречат на базисните представи за журналистиката – да информира и да служи на обществения интерес".

България се вписва в тази тенденция, особено през последните 10-15 години, обясни той в предаването "12+3".

"Имаме един преход от инструментализиране към завладяване на медиите. Засегнати са основно частните медии. Но в определени периоди, също така и обществените медии, регулаторните органи, начините за публично финансиране на медиите и т.н".

Доц. Инджов посочи различните компоненти на завладяване на медийната система.

"Става въпрос за завладяване на регулаторни органи, когато върху тях се оказва политически натиск в полза на конкретни икономически интереси. Втората сфера е завладяването на частни медии. Те могат да станат зависими от медийното обслужване на общините. След това има контрол върху определени медии чрез финансиране от страна на държавата - чрез средствата, които се дават за популяризиране на проектите по еврофондовете, държавната реклама за различни други дейности, обществените поръчки, средствата за предизборни кампании. Държавата може да раздава немалко средства на медии. Тези, които са на власт, си купуват медийно благоразположение. Би могло да се наблюдава и завладяване на обществените медии. Има различни форми на дискурсивно завладяване".

В една либерална демокрация, каквато е България,  не може да се говори за цялостно завладяване на медийната система, поясни доц. Инджов.

"Пазарът е слаб. Журналистическата етика  е много уязвима. Но има и острови на свободни медии, които съвестно си вършат работата и дават надежда, че може да се противодейства на този модел".

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.