В Кюстендил отбелязаха 140 години от кончината на митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски

събота, 17 февруари 2024, 18:58

В Кюстендил отбелязаха 140 години от кончината на митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски

СНИМКА: Кирил Фалин, БНР

Размер на шрифта

В Кюстендил отбелязаха 140 години от кончината на духовния водач митрополит Иларион Ловчански
140-годишнината от кончината на духовния водач Иларион Ловчански отбелязаха в Кюстендил. Митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски е български духовник, участник в борбите за самостоятелна българска църква в Османската империя. От 1852 до 1872 година е Ловчански, а от 1872 до 1884 – кюстендилски митрополит. През 1872 година е избран за пръв български екзарх, но не е утвърден от султана.
Митрополит Иларион умира в Кюстендил на 2 февруари 1884 година. Погребан е в митрополитската църква "Успение Богородично". На камбанарията на църквата, на 21 май 2005 г. е открита негова паметна плоча. Улица в Кюстендил е наименувана Иларион Ловчански. Такава има и в Ловеч.
В храма "Свето Успение Богородично“ днес беше отслужена архиерейска заупокойна молитва от Белоградчишкият епископ Поликарп, Викариен епископ на патриарх Неофит, Велбъждския епископ Исаак, архирейски наместник на Кюстендил, свещеници.
В храма на литургията бяха и областният управител инж. Александър Пандурски, представители на Общинската управа, граждани. Последва панихида и поклонение на гроба на митрополит Иларион, който се намира в притвора на катедралния храм. Епископ Поликарп каза
"Радостни сме, че в нашата епархия имаме такъв великан на духа, на благочестието и на желанието за човешки свободи и верния народ. Трябва да бъде горд Кюстендил с това, че имаме за основа за своето и духовно житие, и социално, и политическо такъв бележит пример. Нека бъде вечна и блажена неговата памет".
В залата на Възрожденското училище беше представена изложба за живота и делото на Иларион Ловчански. В експозицията могат да се видят фермана за учредяването на Българската екзархия, издаден от султан Абдул Азис през 1870 година. Ферманът е триезичен – български, турски и гръцки. На фототипното издание е маркиран и член 10 от фермана, където се споменава и създаването на Кюстендилската епархия. Във витрините са разположени фотокопия от кореспонденцията на митрополита.

По публикацията работи: БНР екип

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!