Арх. Йорданка Кандулкова: Най-тежката рана за един народ е разрушителното отношение към историята му

Правото на културно наследство е правото на идентичност. Правото да бъдем ние. Да бъдем народ. Това каза в интервю за БНР проф. арх. Йорданка Кандулкова.

"Отношението към наследството е отношение към себе си и към другия. То е въпрос на морал, пряк израз на нашата ценностна система. Най-тежките рани един народ понася, когато се отнесат негативно, разрушително към следите на неговата история. Това е отнемане на идентичност, на право да съществуваш."

За изданието "Архитектурни образи. България през втората половина на XX век" тя посочи, че има мисията да бъдат популяризирани ключови обекти от близкото ни минало, за да бъдат опазени. Книгата е отворена за развитие. Първият и вторият том не изчерпват темата, уточни Кандулкова.

Наследството от втората половина на 20-и век е навсякъде около нас. За голяма част от гражданите обаче то е съвремие и все още не се осъзнава като минало, оставило своята историческа следа, коментира арх. Кандулкова в предаването "Хоризонт до обед".

През този период има създадени произведения, съизмерими с постижения на европейската архитектура, подчерта тя. "В природата на човека е да пази онова, което според него е ценно. Затова е изключително важно да осъзнаем ценността на това архитектурно творчество."

"В една от книгите ще чуете разказ за един панелен град. Панелни комплекси, които с лека ръка можем да критикуваме, да обругаваме за условията на живот в тях, но ако погледнем тяхната устройствена характеристика, тя е много по-човеколюбива от някои нови  комплекси, които се изграждат", каза арх. Йорданка Кандулкова. По думите ѝ сме склонни много лесно да унищожим нещо, преди да сме разбрали, че е ценно.

Обичайно 50 години в историята се смятат за дистанция, която осигурява повече безпристрастност в оценките. Сега все още сме пристрастни, което се отразява и върху отношението към определени обекти, отбеляза специалистът.

"Пристрастността днес още я виждаме. Благодарение на тази пристрастност съборихме мавзолей, съборихме паметник, сега друг паметник. Защото те много силно излъчват идеи, а ние се борим с идеите. Само че, за съжаление, през материални следи, които освен че излъчват идеи, имат своите художествени качества. И те стават жертва на едно друго отношение."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.