Великден в Италия е повод и за творческо вдъхновение

В Италия Великден е един много почитан празник. Със своя универсален символ за него – великденското яйце, празникът е повод и за творческо вдъхновение.

Яйцето като християнски символ на живота и Възкресението - и преди това свещен елемент на множество езически култове - изглежда безжизнено, а в действителност е живата материя, която дава начало на нов живот.

И от тук обичаят от далечното Средновековие на Великден да се подаряват яйца, разпространен в цяла Европа, се посочва в италианските кулинарни летописи.

Обичаят да се ядат яйца в Италия  на Великден  е широко разпространен навсякъде. Така нареченото модерно великденско яйце от шоколад на Апенинския полуостров е създадено от сладкари в Торино в началото на 20-и век. Бумът на това изобретение в страната започва след Втората световна война, а една детска песничка казва така: „На Великден има много шоколадови яйца, а от тяхната шарена опаковка си правим хвърчила“.

Италианците от южната част на страната също се славят със своята фантазия и изобретателност. И благодарение на това създадоха най-оригиналното великденско яйце – то е от кашкавал, по-точно от сиренето качокавало (caciocavallo). Даже се шегуват, че шоколодавите яйца излизат от мода, защото започва да се предпочита това от caciocavallo наречено Качо Уово (Caccio Uovo)  - буквално преведено кашкавалено великденско яйце.

Благодарение на формата си наподобяваща круша, качокавало приляга много добре на празника Великден, също и благодарение на подходящата опаковка за него като яйце. Той е типичен продукт от краве мляко за Южните Апенини, за областите Пулия, Базиликата, Кампания  и Калабрия.

Смята се, че името на този вид сирене произлиза от турския кашкавал. След като млякото премине през съответна  ръчна обработка качокавало трябва да отлежи. Закача се на пръти и по силата на гравитацията се разтяга и придобива форма на круша с интензивен жълт цвят.

Формите са между 1 и 3  килограма и отлежават от 6 до 8 месеца. Ароматът и вкусът се влияят от пашата. Може да се усети и лек пикантен вкус, когато сирището е от кози произход.

Качокавало се съчетава чудесно с червено вино, с агнешко и ярешко месо – една вълшебна великденска трапеза типична за Южна Италия.

И когато великденското яйце е от качокавало  – удоволствието е безкрайно.

Има няколко вида Качо Уовоза на великденската трапеза. От така нареченото „Свято яйце“, защото съвпада с фамилното име на създателя му, до яйцето „Имигрант“, свързано с имиграцията на южноиталианците в Америка в миналото.

Яйцето е творение на мандра от област Кампания. То е знак на почит към този миграционен феномен, защото за да занесат типичните за южната  територия сушени меса, имигриращите ги криели в качокавало. Така избягвали забраната за внос на сушени меса.

Сега, изненадата в яйцето „Имигрант“ е типичния и много вкусен салам „Сопресата“ от долината Диано. Но дали ще е с някакъв сюрприз или не, великденското яйце от кашкавал – Качо Уово от качокавало, е наистина една от най-приятните и оригинални италиански идеи за ден като днешния на Апенининския полуостров. Наричат го Великден гурме!

Повече чуйте в звуковия файл.