Новина
МО отговаря на БНР по казуса за използването на предоставеното от България въоръжение на Украйна
вторник 11 юни 2024 12:11
вторник, 11 юни 2024, 12:11
СНИМКА: БГНЕС
Размер на шрифта
Украйна не е искала разрешение с предоставеното от страната ни въоръжение да нанася удари по цели в Русия, заявиха за БНР от Министерството на отбраната, като уточниха, че с предоставените средства това е невъзможно.
Парламентарната асамблея на НАТО, която се проведе в София преди седмици, излезе с призив страните-членки да разрешат на Украйна да използва западна помощ за удари по военни цели в Русия.
Месец преди призива на Столтенберг, в края на април, МО обяви, че е изпълнило едно от решенията, одобрени и от предишни парламенти, за военна помощ. То, според документите от МС и парламента, включва предоставяне на Украйна на "неизправни, с отпаднала необходимост или наднормативни преносими зенитно-ракетни комплекси и зенитни ракети".
В отговора си от министерството посочват, че още тогава българската страна не е поставяла "конкретни специфични условия, забраняващи използването от въоръжените сили на Украйна" на предоставената от нас помощ по цели в Русия.
Уточнено е било обаче, че помощта трябва да се използва при спазване на установените норми на международното хуманитарно право и Устава на ООН.
Ето и пълния текст на отговора на Министерството на отбраната на въпросите, отправени от ресорния репортер на програма "Хоризонт" на БНР Добромир Видев, по казуса:
"В отговор на Вашите въпроси, Ви предоставяме следната информация:
1. Има ли разрешение помощта за Украйна да се използва и на територията на Русия, какъвто призив отправи генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в София на срещата на парламентарната асамблея на 27.05.24?
- Не са поставяни конкретни специфични условия, изрично забраняващи използването от въоръжените сили на Украйна на предоставената от нас военна помощ по цели на територията на Руската федерация, освен това тя да се използва при спазване на установените норми на международното хуманитарно право и Устава на ООН. Към нас такова директно запитване не е отправяно от украинска страна.
2. Съществува ли условие при предоставянето на същата помощ тя да се използва само за отбрана на територията, а не за отвени удари по руска територия.
- Трябва да се отчита помощта, която в действителност България предоставя и може да си позволи да предостави към момента. В случая изобщо не става въпрос за западни модерни системи с голям обсег, които да могат да поразяват в дълбочина военни цели на руска територия.
Тактико-техническите характеристики на предоставените от България стари, съветски системи въоръжение и техника, практически не позволяват поразяване на военни цели на руска територия от отбранителните позиции, които заемат украинските въоръжени сили.
3. Какво е мнението на Министерството за използването на предоставено от България въоръжение и техника за удари срещу територията на Русия.
- Съгласно международното право и по-специално в съответствие с чл. 51 от Устава на ООН, Украйна има пълното право на самоотбрана против руската военна агресия. В рамките на тази справедлива и законна защита, Украйна може да даде пропорционален военен отговор по легитимни руски военни цели, включително и такива, разположени на територията на агресора, които се използват за нападения срещу украинска територия.
След като даден руски военен обект се използва за нанасяне на удари в Украйна, при които загиват и много цивилни, включително и деца, не съществува нито правен, нито морален аргумент, съгласно който да бъде отказано на украинската страна да използва пропорционална военна сила за неутрализирането на такъв обект.
Следователно, за своята самозащита Украйна има пълното право да използва и предоставеното ѝ от други държави оръжие, но само срещу легитимни руски военни цели.
4. Има ли нови заявки от украинска страна за ново предоставяне на военно-техническа помощ по Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Украйна относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси, подписано на 5 декември 2022 г. (ратифицирано със закон, приет от 48-ото Народно събрание на 16 декември 2022 г., обнародвано в „ДВ”, бр. 102 от 2022 г.)?
- До момента не са постъпили нови заявки от украинска страна. В същото време темата за Украйна заема и ще заема водещо място в дневния ред на редица срещи на високо и най-високо равнище на международната общност (ООН, Г7, ЕС, НАТО), където се вземат съответните решения за поемане на дългосрочни ангажименти за подпомагане на Украйна.
Заслужава си да отбележим предстоящите министерски срещи и Срещата на високо равнище на НАТО през юни и юли т.г."
По публикацията работи: БНР екип
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!