Улица в Тел Авив ще носи името на главния равин на България Ашер Хананел

Тел Авив е един от най-бързо развиващите се градове в света. Уличка в Източната част  на града, която досега носеше само номер, вече е наречена на основателя на Еврейския исторически институт в София, сега част от Института по Балканистика при БАН, Ашер Хананел. Той е бил и главен равин на България по време на Втората световна война.

В своето слово заместник кметът на Тел Авив Гал Демайо подчерта:

"Свикнали сме да се гордеем с преселниците от България в Израел, които за нас са много специални и обичани хора, но сега именуваме улица на евреин, който не се преселва в Израел. Бил е главен равин и е казал, че се чувства като капитан на кораб и няма да напусне мостика, докато в родината има и един единствен сънародник.

Наистина, по време на Втората световна война, заедно с равинът Даниел Цион, е един от ръководителите на демонстрацията на софийските евреи на 24 май 1943 г., против изселването им в провинцията. След разгонването й, българския митрополит Стефан приютява двамата равини. След това равин Хананел се свързва с Екатерина Каравелова и с това избягва участта на Даниел Цион, който е изпратен в единствения в България концентрационен лагер от фашистки тип, само без газови камери, в Сомовит.

Ашер Хананел е бил изселен в провинцията, но негласно му е било разрешено да се завърне, след като при бомбардировка над София, бомба подпалва част от софийската синагога.

Равин Ханане се включва в идентифицирано и спасяването на старинните ръкописи и оцелели старопечатни книги. Той поставя началото, заедно с още двама учени, на научния институт за изучаване на еврейското наследство на Балканите. Той е дипломиран правист от Софийския университет, но е изпратен да учи за равин където се увлича по история и народопсихология.

За Ашер говори и дъщеря му Клери Хананел:

"Баща ми беше прекрасен човек, уважаван и обичан учен, историк в Българската академия на науките, български офицер от запаса, отличен с медал за храброст, главен Равин на България и София.

Денят му се разделяше на две. Точно срещу синагогата се намираше кабинета му в научния институт при БАН.

Повечето време беше там и само за литургиите се връщаше в синагогата. Понеже имаше прекрасен глас и бе много музикален, пристигаха много българки, а не само евреи, да слушат службите - като на концерт.

Като бях малка обичах да се настанят в скута му, когато четеше научна или религиозна книга и да заспя. Беше мъдър и смел. А на българските евреи по време на Втората световна воина им бе нужен точно такъв лидер. Бореше се против закриване на много от еврейските институции в България, най-вече на еврейското училище.

По време на нюнмбергския процес даде показания за спасяването на българските евреи и за участието на българската армия във втората фаза на войната против фашизма. Активизирал е световната еврейска общественост в защита на България, третирана като съюзник на Германия, и за приемането на страната в ООН.

Не се боеше да защитава собствено мнение и по време на Синайската криза на Израел, на конференция в Париж, не застана на позицията диктувана от СССР. На връщане му спретнаха „активно мероприятие“ на летището. Подхвърлиха в багажа му златни монети. Въпреки че след това бе реабилитиран, натискът, който е бил оказан върху колегите му -учени и българската културно-просветна организация на евреите, да се отрекат от него, го сломи и почина от инфаркт.

Репортаж от Тел Авив на Искра Декало чуйте в звуковия файл.