След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование.

• България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме?

България, макар и с малки темпове, макар не с желания резултат, има прогрес и се развива, смята Васил Бечевски, който е на 45 години и е дългогодишен свещеник в Германия. Премества се заедно със семейството си да живее в Манхайм през 2013 г., защото иска да осигури по-добра възможност за образование на дъщеря си. Семейството му се сблъсква обаче с дискриминация, защото тогава още не е била паднала забраната за свободен пазар на труда."Още с пристигането си тук, с университетско образование, въпреки всичко трябваше да измине дълъг път, докато ми бъдат признати дипломите. Дори си спомням, че когато исках да си купя предплатена карта за телефон – и тя ми беше отказана с оглед на това, че нямам право да работя тук, респективно нямам доказани доходи. Наложи се да регистрирам фирма като ЕТ – тогава можех да извършвам определени трудови дейности на територията на Германия. Така имах възможността да започна да работя към немска фирма в сферата на музикалния бранш", спомня си той.

Животът в Германия е доста по-уреден, институциите функционират, има абсолютна организация и ред, отбеляза Бечевски пред БНР. И допълни, че това, което липсва на българите в чужбина, са социалните контакти.

Десислава Димитрова е студент от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Досега тя е била в 3 университета по обмен – два във Франция и един в Полша. Пред БНР и предаването "Хоризонт до обед" тя разказа за опита си в чужбина и за мнението на младите хора за ЕС.

Според нея студентите във Франция са много по-активни. "Самите те изглеждат доста по-наясно със случващото се около тях, със света. Докато при нас - сякаш ние стоим в един облак, който е само и единствено материал, който трябва да учим, и сме малко по-затворени", смята тя. В този смисъл студентката е на мнение, че трябва да следваме европейския модел.

А за хората в Полша смята, че те се чувстват повече европейци, отколкото ние:

"При тях европейското е толкова силно и такъв заряд има, че наистина трябва да взимаме пример".

Десислава отбеляза, че все повече млади хора отиват в чужбина, за да учат, но след това се връщат в България.

"Има възможности, стига да знаем как да ги използваме и да работим по тях. Проблемите, с които се сблъсках там, ги има и тук – най-вече бюрокрацията", отбеляза още студентката.

Целия репортаж на Калина Стоянова в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.