Задействана е процедурата за това
концлагерът "Белене" да получи статут на недвижим паметник на културата с национално значение. Това обяви заместник-министърът на правосъдието Спаска Кинчева на кръгла маса, свикана в София от седем организации, които работят за съхраняването на паметта за бившия концлагер и жертвите на репресиите там.
Ключово е да бъде запазена паметта за репресиите и да няма пренаписване на историята с твърдението, че "Белене" е бил просто трудово-възпитателно общежитие, обясни журналистът
Христо Христов.
"Още в понеделник ще внесем едно искане до министъра на културата в хода на сега започналата процедура и разглеждане на това нещо много ясно да се каже, че се обявява Втори обект на концлагера "Белене" за национален паметник на културата, а не някакво ТВО. Притежавам документите и на Бузлуджа. Там много удобно е пропуснато, че това е дом паметник на БКП. Написано е дом паметник на връх Бузлуджа. При първия удобен случай се променя характерът и терминологията на това място. Там има едни запустели сгради, които се рушат благодарение на бездействието на държавата 36 години", посочи Христо Христов, който е и изпълнителен директор на
фондация "Истина и памет", един от организаторите на кръглата маса.
За яснота и признаване на случилото се в Белене продължават да настояват и бивши концлагеристи, както и техните близки.
"Искаме да се създаде някаква уредба, така че да се утвърди този район там, затвор като класически лагер", настоя Софка Петрова Николова, чийто баща Петър Николов е убит в "Белене".