Изложбата "Блясъкът на елинистическото злато. Повелителят на Сакар" може да се види до 17 октомври

Изложбата "Блясъкът на елинистическото злато. Повелителят на Сакар" в археологическия музей може да се разгледа до 17 октомври.

Националният археологически институт с музей към БАН винаги е добра идея за посещение в летните дни или през уикенда особено ако сте с деца. Освен постоянната експозиция в момента има има и две временни, които са особено интересни.

Изцяло реставрираната втора антична мраморна статуя от Хераклея Синтика ще бъде в музея до средата на октомври. За мраморния паметник, престоял под земята над хиляда и 600 години ви разказахме подробно по "Хоризонт", а сега на фокус ще е изложбата "Блясъкът на елинистическото злато. Повелителят на Сакар". Тази нова изложба ще е в залите на музея до 17 октомври.

Експозицията - "Блясъкът на елинистическото злато. Повелителят на Сакар" включва находки от тракийско погребение, разкрито в землището на с. Капитан Петко войвода, община Тополовград.

Сред експонатите, които публиката ще види, са железен нож със златни апликации и полускъпоценни камъни, златна гривна с отлети малки фигурки с полускъпоценни камъни, златна огърлица, златен пръстен с желязна плочка, златен венец, златни апликации от ризница, златни мъниста от конска амуниция. Акцент в изложбата е и масивният златен начелник от конска сбруя с изображение на змия, който беше показан за първи път по-рано през тази година годината като част от изложбата „Българска археология“, разказа директора на археологическия музей доц. Христо Попов.

Откритията са резултат от спасителни археологически разкопки на Могила 1, част от некропол с общо седем могили, в местността "Тумбата", проведени през миналата година под ръководството на Даниела Агре и д-р Деян Дичев и с участието на специалисти археолози.

В центъра на могилата археолозите са открили гроб на виден тракийски воин – аристократ, погребан в разкош и воински почести. Ритуалът включва кремация на клада, върху която са положени неговото въоръжение, златни дарове и лични вещи. До него е кремиран и неговият кон, върху който са поставени три железни юзди и украси към три сбруи. Погребението датира от късноелинистическата епоха.

Разкритите богати материали имат нужда от изключителна грижа по консервация и реставрация, за да станат достояние на широката публика. Процесът по реставрация допълнително се утежнява от обстоятелството, че заради кремирането на тялото много от предметите са били тежко засегнати от високата температура.

Представените в настоящата изложба находки са реставрирани от специалисти-реставратори от лабораториите на Националния археологически институт с музей към БАН и Регионалния исторически музея в Ямбол.

Още по темата в звуковия файл.