Министърът на образованието Красимир Вълчев е готов да инициира обществен дебат за ограничаване на достъпа на деца под 15 години до социални мрежи заради доказаните вреди върху тяхното развитие.
Това той съобщи в Силистра по време на церемония по откриването на новия физкултурен салон на Професионалната гимназия по стопанско управление, администрация и услуги "Атанас Буров", изграден по Програмата за изграждане и ремонт на спортни площадки и физкултурни салони, на стойност 1,5 млн. лв.
По време на посещението си министър Вълчев коментира и други актуални въпроси, свързани с образованието, пред кореспондента на БНР Силистра Незабравка Кирова:
– Господин министър, в телевизионно интервю казахте, че ще инициирате дебат за евентуална забрана на социалните мрежи за деца под 15 години. Ще го направите ли?
– Не казвам, че ще предложа забрана, а че ще инициирам дебат, защото темата е изключително важна. Имаме достатъчно доказателства, че прекомерното използване на социални мрежи оказва вредно въздействие върху психиката и поведението на децата – от тревожност и ниска самооценка до разсеяност и агресия. Наш дълг е да обсъдим как да предпазим децата от тази "невидима заплаха".
Това не е само български проблем – много европейски държави вече търсят решения. Въпросът не е просто в забраната, а в баланса между свободата и защитата. Ако едно дете няма изградени критично мислене и емоционална зрялост, то става лесна жертва на съдържание, което не разбира.
– Такова портфолио всъщност съществува – учениците работят по проекти и индивидуални задачи, които се оценяват. Но външното оценяване има друга цел – то осигурява съпоставимост. В 7. клас започва гимназиалният етап, където има конкуренция за прием. За да е справедливо, всички ученици трябва да бъдат оценени при еднакви условия.
Ако се откажем от тестовете, ще се върнем към различни критерии в различни училища, което няма да е честно. Разбира се, работим върху това изпитите да стават по-практически и по-смислени – да проверяват не просто запомнени факти, а умения за прилагане на знанието.
Особено в математиката и природните науки е важно децата да могат да решават реални ситуации, а не само да възпроизвеждат формули.
– Изследване на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" преди месеци оповести резултати, според които един голям процент от учителите предлагат отпадане на външното оценяване след 7. клас. Как гледате на това?
– Не. Ако отпадне външното оценяване, няма как да се направи честно класиране за училищата, където местата не стигат. Това би означавало всяко училище да провежда свой собствен изпит – и тогава децата ще трябва да се явяват на няколко изпита през юни и юли. Националното външно оценяване е единствената обективна база, по която можем да сравняваме знанията в мащаб.
То е полезно не само за учениците, но и за самите учители, защото дава възможност да се анализират резултатите, да се видят силните и слабите страни в обучението. Да, стрес има, но важното е да научим децата да се справят с него, а не да го избягваме. В реалния живот ще имат още по-големи изпитания.
– В последните години резултатите по математика и природни науки остават ниски. Къде е проблемът?
– Основният проблем е претоварването на учебните програми. По много предмети – особено по математика, физика и химия – темпото е толкова високо, че няма време за затвърждаване. Учениците преминават бързо от тема в тема, без да осмислят. Аз често казвам: по-добре е детето да знае по-малко, но с разбиране. Знанието не е просто натрупване на факти, а умение да ги свързваш и прилагаш.
Учителите трябва да имат време за упражнения, за решаване на задачи, за повторение. Това гради трайни умения. Амбициозните програми, които някога се смятаха за плюс, се оказаха грешка – вместо да мотивират, те демотивират. Детето, което не може да "навакса темпото", се отказва. В един момент буквално се "самоизключва" – точно както човек, качен на бягаща пътека с прекалено висока скорост.
– Казахте, че ще въведете промени и за децата, които не владеят добре български език. Какво предвиждате?
– Това е ключова тема. Ако детето не владее езика, няма как да учи ефективно нито по математика, нито по друг предмет. Затова настояваме всички деца да бъдат обхванати възможно най-рано в детска градина.
Колкото по-рано попаднат в българска езикова среда, толкова по-лесно наваксват. Всички изследвания показват, че децата, посещавали детска градина три години, постигат значително по-добри резултати в училище.
Въвеждаме и програма за езикова интеграция – децата, които не знаят добре български, ще започват само с интензивно езиково обучение, преди да се включат в другите предмети. Важно е и общините да бъдат активни – кметовете отговарят за детските градини, затова техният ангажимент е решаващ.