Дерогация за "Лукойл" у нас, сръбската рафинерия обречена на спиране

С наближаването на 21 ноември - датата, на която влизат в сила американските санкции срещу "Лукойл" и дъщерните ѝ дружества, както и срещу "Роснефт", редица страни са изправени пред трудни решения как да се справят със създалата се ситуация. Късно снощи, Вашингтон издаде дерогация за американските санкции срещу "Лукойл" у нас. Тя ще е в сила до 29 април.

По-рано вчера Великобритания издаде специален лиценз, който позволява на бизнеса да продължи да работи с две български дъщерни компании на санкционираната руска петролна компания "Лукойл", предаде Ройтерс.  Новият лиценз позволява на фирми и банки да извършват трансакции с "Лукойл България" и "Лукойл Нефтохим Бургас", както и с техните дъщерни компании, до февруари.

През седмицата, посланикът на Руската федерация в България Елеонора Митрофанова не изключи съдебни искове към страната ни, ако накърни правата на "Лукойл" у нас.

Румънският премиер Илие Боложан заяви, че без търговско решение - дейността на "Лукойл" в северната ни съседка ще стане изключително трудна. Боложан подчерта, че всяка компания, работеща с "Лукойл", рискува да попадне под санкции, ако финансовите потоци не бъдат ясно разделени. Сред засегнатите може да бъде и държавната "Ромгаз", която е партньор на "Лукойл" в проект в Черно море, както и стотици фирми доставчици.

Според Ройтерс - иракските власти са били предупредени от "Лукойл", че руската компания може да спре добива от петролното поле "Западна ал Курна".

"Лукойл" е обявила форсмажор на петролното поле, в което притежава дял от 75 процента и от което се добиват до 480 хиляди барела на ден - 9% от целия добив в Ирак.

Причината - наложените й санкции от Съединените щати и Великобритания и последвалото решение на иракското правителство да спре всички плащания към "Лукойл".

Белият дом отрече твърденията на Будапеща, че изключението от санкциите срещу руските енергийни доставки за Унгария - включително срещу доставките по тръбопровода "Турски поток" през България - е неограничено във времето.

В Сърбия американските санкции срещу "Газпром" обрекоха на спиране единствената рафинерия в страната, която е собственост на руския енергиен гигант.

Компаниите "Газпром Нефт" и "Газпром" държат общо 56 процента от НИС - оператора на нефтопреработвателния завод в сръбския град Панчево.

Корупционен скандал в украинската енергетика разтърси страната, в тежък момент за украинската енергийна система, която ежедневно е подложена на руски атаки.

Министърът на правосъдието Герман Галушченко, който преди това беше енергиен министър, заедно с още петима души, сред които началникът на охраната в ядрената агенция "Енергоатом" и бизнесменът Тимур Миндич - приближен на президента Володимир Зеленски - бяха обвинени в организиране на корупционна схема за 100 милиона долара. Националното антикорупционно бюро на Украйна съобщи за разследването, което е отнело над 15 месеца и е включвало над 70 обиска из цялата страна.

Заради скандала, двама министри - на правосъдието и енергетиката бяха уволнени.

Русия не възнамерява да нарушава задълженията си, свързани със забраната на ядрените изпитания, увери говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Германия направи първата голяма стъпка към възстановяване на военната служба. Управляващите партии се споразумяха за нов модел, чиято цел е да привлече повече войници и да запълни липсващите около 80 000 места в Бундесвера. Първо ще разчита на доброволност, но за всички навършващи 18 години ще бъде въведено задължително военно преброяване.

Еврокомисията призна правото на България да поиска пълно или частично освобождаване от вноските си към бъдещия Фонд за солидарност, заради засилващия се миграционен натиск.

ЕС иска да ускори процеса на облагане с мита на пратки с ниска стойност, влизащи в блока, като целта е да се справи с евтиния китайски внос, който се изчислява на милиарди евро всяка година. Това заяви комисарят по търговията Марош Шефчович.

Бившият президент на Франция Никола Саркози беше освободен от затвора, където прекара 20 дни, след като беше осъден по т.нар. "либийска афера".

А турската прокуратура поиска присъда от над 2000 години затвор за Екрем Имамоглу, арестувания опозиционен кмет на Истанбул. Според обвинителния акт той е ръководил огромна корупционна мрежа, която е струвала милиарди турски лири на държавата.

Прокурорът на Истанбул поиска и от по-висша съдебна инстанция да разгледа и възможността за закриване на основната опозиционна Републиканска народна партия, чийто член е Екрем Имамоглу.

Стотици сърби, начело със студенти, демонстрираха в Белград срещу плана на властите да съборят бившия Генерален щаб на югославската армия, за да позволят на чуждестранни инвеститори да построят на негово място луксозен хотелски комплекс, свързван с Джаред Кушнер - зетя на американския президент Доналд Тръмп.

Би Би Си се извини на американският президент Доналд Тръмп за епизод на "Панорама", в който части от негова реч бяха съединени, но отхвърли исканията му за обезщетение.

Корпорацията заяви, че монтажът е създал "погрешното впечатление, че президентът Тръмп е отправил директен призив за насилствени действия". Последиците от скандала доведоха до оставките на генералния директор на Би Би Си Тим Дейви и шефа на новините Дебора Търнес.

Тази нощ Тръмп обяви, че не приема извинението и заяви, че ще предприеме правни действия срещу BBC.

От борда на Air Force One американският президент заяви: "Ще ги съдим за сума между 1 млрд. и 5 млрд. долара, вероятно някъде през следващата седмица".

Наследството на "краля на поп музиката" Майкъл Джексън продължава да пише история, дори 16 години след смъртта му. Класическата песен от 1982 г.Thriller се завърна в Топ 10 на Billboard Hot 100, изкачвайки се на десето място от 32-ро веднага след периода на Хелоуин.

Така Джексън се превърна в първия певец с шест десетилетия присъствие в Топ 10 на класациите след завръщането там на хита му Thriller.

Чуйте обзора на най-важните световни събития от седмицата в прикачения файл