Николай Хайтов - душата на Родопите

Николай Хайтов е емблематична фигура в българската литература, оставил безспорна следа със своите разкази. Той е разпознаван най-вече с творбите си, в които универсални човешки теми намират отражение в живота на хората извън големия град – персонажи, които наглед водят живот, непознат за модерния човек, но в същото време носят дълбочина на чувствата и вероятно по-пълноценно себепознаване.

Литературната си кариера започва активно през 50-те години. През 1954 година става редактор в списание „Родопи“, където работи върху публицистика и очерци.

Най-известен е със своите разкази, които са събрани в няколко сборника. Те пресъздават живота, бита и силния морал на хората от Родопите, често извън модерния свят: „Диви разкази“ (1967), „Шумки от габър“ (1965), „Да възседнеш глиган“ (1985), „Магьосникът от Брезе“ (1979).

Той е автор на художествена проза, очерци, публицистика, пътеписи, пиеси и сценарии. Много от неговите творби са адаптирани за киното, като той е автор или съавтор на сценариите за едни от най-значимите български филми: „Козият рог“ (1972), „Дърво без корен“ (1974), „Мъжки времена“ (1977), „Капитан Петко Войвода“ (ТВ сериал, 1981).

Една от най-красноречивите фрази, взета от филма „Мъжки времена“, по негов сценарий, гласи:

„Едно е да ти се иска, друго е – да можеш, а трето и четвърто – да го направиш.“

Произведенията на Николай Хайтов няма да престанат да вълнуват, защото тези текстове побират в себе си както нашето минало, така и настояще, а напълно вероятно е и бъдещето ни да е закодирано в тях. В тях могат да се открият значими за българската култура сюжети и да се почерпят дълбоки мъдрости.

Извън творчеството си, Николай Хайтов е личност с богата и често противоречива съдба. Дъщеря му Елена Хайтова сподели, че баща ѝ е бил силен характер, винаги готов да отстоява позициите си, но същевременно и грижовен и любящ.

Повече за Николай Хайтов може да чуете в звуковия файл.