Може ли ИИ да модернизира сметосъбирането?

Изкуственият интелект може да помогне при овладяване на кризисни ситуации с боклука. Вече има подобни световни практики, макар и те да идват от другата страна на земното кълбо и да са в концептуална фаза. Как очертаващата се криза с боклука в София може да се превърне в шанс за модернизиране на сметосъбирането?

Столичната община прилага много технологии, за да реши създалата се кризисна ситуация с боклука. Сигнали, онлайн карти за камионите на Столичното предприятие за третиране на отпадъци, които извозват боклуците от столичните райони "Люлин" и "Красно село", а вероятно скоро в още три района - "Слатина", "Изгрев" и "Подуяне", отбелязва заместник-кмет по дигитализация Иван Гойчев.

"Когато гражданинът подаде сигнал за пълна кофа, да направим така, че да има динамично оптимизиране на маршрутите. В момента маршрутите са статични. Когато вземем предвид сигнала от гражданина, може да се получи много по-бързо отстраняване на пълните кофи. Това го правим в момента дори с подкрепа от доброволци – има активни граждани, които вече минават и дават такива сигнали."

Също така плод на доброволческа инициатива е интерактивна карта, на която се нанасят празните и пълните кофи, светещи съответно в зелено и червено, допълва Гойчев.

Имало е разговори със Столичната община асистентът с изкуствен интелект Вихра на Ангел Великов да помага при приемането на обажданията за препълнени кофи в кризисните райони, които от първи декември вече са пет. Великов приема разговорите като проучвателни.

"Идеята беше да помогнем на хората по-лесно да се ориентират къде в техния квартал има сборни пунктове за изхвърляне на боклук, откога докога могат да ги намерят и по кое време ходят камионите да ги съберат. Да е в услуга на хората и по всяко време да имат телефонна линия, на която да звъннат, както звънят за всички други услуги към общината."

В подобни технологии има потенциал, твърди един от създателите на Вихра - Ангел Великов, защото кол центрове, електронни магазини, фитнеси, вече масово прехвърлят разговорите си на ИИ, който продава, упътва и приема заявки, като това става със скоростта на стотици разговори в минута за стотици различни неща едновременно. Великов уточнява, че въвеждането на подобна технология в управлението на градовете не зависи от кризисни ситуации като тези със столичния боклук. По думите му, с такъв тип системи могат да се постигнат масовост и автоматизация, а хората трябва да се научат да боравят с новите възможности. Така ИИ може да се включи в дейности, които не са толкова интересни да бъдат осъществявани от хората.

Заместник-кметът по дигитализация на София Иван Гойчев възприема сегашната криза с боклука като поучителна. Той е категоричен, че с прилагането на подобни умни технологии може да се намалят разходите за извозване на боклука.

Подобно на отварянето на данните за движението на градския транспорт и чешмите в София, предстои и отваряне на данните и за сметосъбирането, уверява заместник-кметът. Той прави паралел с популярната приказка "Сливи за смет":

"Да видим кой квартал колко боклук генерира. Ще може да видим колко се рециклира и колко е от сивите контейнери. Ще може да видим кой квартал по-добре си управлява боклуците и тогава да въведем много интересни начини на цената за извозване на боклук. Ние не можем още на ниво община да съберем кой колко замърсява. Тепърва, в дългосрочен план ще се инсталират и сензори на всеки контейнер, колко е пълен контейнерът, от този блок колко се събира. И наистина ще стане справедливо образувана такса."

Че градовете трябва да се насочат към технологиите за подобряването на живота в тях припомня и проф. Нобору Кошизука. Той е автор на нова концепция - урбанетиката. Като част от научната общност за умните градове и изкуствения интелект в Токийския университет Кошизука вижда възможности в обединяването на изкуствен интелект, пространства за данни, умни градове и интернет на нещата.

"С подобни дигитални модели на Токио с изкуствения интелект имаме голямата картина на инфраструктурата в града, на разширяването и планирането му, на умните кофи за боклук, на движението на публичния транспорт. Анализираме задръстванията. Една от сградите на университета ни, която е по дизайн на архитекта Кенго Кума, е направена така, че да бъде контролирана от умна технология. Един такъв езиков модел е обучен да контролира осветлението, климатика. Можем да измерваме потреблението на електроенергия. На концептуално ниво имаме дигитален близнак на Токио и така даваме възможност да изследователи да работят по различните аспекти на градоустройството. Опитваме се да предложим нов начин на живот, който да взема най-доброто от дигиталните технологии, като в същото време забавим малко темпото си на живот", коментира проф. Нобору Кошизука.