Никола Озор: Чувствам се жив, когато слушам българска народна музика

Той не е роден в България, няма български паспорт, но носи България в сърцето си. На Никулден в "Закуска на тревата" ви срещаме с белгийския музикант Никола Озор. Невидимата нишка, която свързва чужденеца с нашата страна, е й.

Никола Озор разказва, че като студент в началото на 90 - те години, за да се издържа, работил в една музикална библиотека. Там имал възможност да слуша музика от цял свят. Обичал често да рови в архивите, прослушвал стари записи и така открил красотата на балканската музика.

"Тогава много слушах музика. Имахме голяма колекция от народна музика от цял свят. Там за първи път чух каба гайди от Родопите, кавал да свири, първите албуми на Теодоси Спасов. Това беше 1993 -та, 1994 - та година. Слушахме "Мистериите на българските гласове" в записите на Марсел Селие. Наистина много мистериозно звучи. Настръхвах, когато слушах странджанските бавни мелодии, тракийските мелодии. Аз се чувствах жив...Това бяха времена на много промени в Европа. Имаше и война в Югославия. С няколко художици и аз като музикант, ходихме там и чух истински балкански песни - "Севдалинка", ромски песни като "Едерлези" на живо до теб да ти пеят. Там се научих да правя и баница. Видях баби да правят баница върху една маса", спомня си белгиецът.

Любовта към българския фолклор отвежда Никола Озор в Пловдив. Там младият белгиец се записва да учи музика в Академията за музикално и танцово изкуство. Годината е 1998 -ма.

"Спомням си много добре, когато влязох за първи път в залата за репетиции и видях десетина момчета и момичета с гъдулки, кавали и гайди. Ректорът ми каза "ти си с цигулка, така не може, трябва и други инструменти да учиш.

И аз започнах да се интересувам и да опитвам да свиря на гайда, на тамбура, малко на гъдулка. Но реших да продължа с цигулката. Малко време учих в Пловдив, една година, защото бях студент и нямах пари. Тогавашната стипендия беше около 60 евро на месец. Лятото на следващата година се прибрах в Белгия, но с много нови контакти", допълни още музикантът.

Никола разказва че в Пловдив срещнал учителите по музика Иван и Радка Стефанови, с които много се сприятелил и започнали заедно да обикалят различните фолклорни области в България.

"С един стар москвич, по тези пътища през 90 - те, когато нямаше магистрали, с Иван Стефанов сме ходили да слушаме на живо нестинари през май месец в село Българи. Ходили сме в Родопите - Долен, Момчиловци, да слушаме и да се срещаме с майстори, които правят инструменти...Тогава България влизаше в много труден период. Много музиканти започнаха да ни търсят и ние работехме повече тук в Брюксел.Това беше коридор за нас, да започнем да показваме каква е българската народна музика, защото никой не знаеше за нея. Извикахме музиканти от България да правят концерти. Организирахме много концерти в училища, в театри, да представим българската народна музика. Имаше мениджъри, които много добре знаеха за какво става въпрос и започнаха да ни канят в големи зали - Theatre the Bruges, Palais des Bozar. Тогава, през 2005 г. започнахме да правим Фестивала "Balkan Trafik", на който идват много големи музиканти", казва Никола Озор.

Години наред, всяко лято, в Чипровци Никола организира Международен фестивал и семинар на балканската музика. Кани изпълнители от цял свят,а улиците на малкото северозападно градче се изпълват с музика.

"От пет - шест години организираме всяко лято "Европейски семинари за балканска музика" и фестивал - от 27 юли до 2 август, една седмица сме там. Стотина музиканти се събираме и взимаме уроци от музиканти от Пловдив, от София, от Българско национално радио. И тази история продължава...", казва белгийският музикант.

С какво Чипровци заплени белгиеца Никола Озор?

"Аз можех да си взема куфара и да си намеря друго място, защото познавам повече хора в Пловдив, в Бургас, отколкото в Чипровци. Там не познавах никой, но харесах природата и това, че в Чипровци има потенциал. По интуиция разбрах, че могат да се правят прекрасни неща. Елате да видите. Местните хора ми казват, че съм чипровчанин. Отворени са, приемат ме."

Любовта към балканските ритми Никола е успял да предаде и на своите студенти от Музикалната академия в Брюксел.

"Имам студенти от Унгария, от Германия, от Полша, Белгия, Франция...Преподавам, даже правя интродукции. Не съм българин, свиря с мой стил, но знам доста неща вече. Правя интродукции към различни фолклори - от Гърция, от България, от Румъния и след това вземам моите студенти и през ваканциите идваме на Балканите да работим с майстори на място. Има млади хора от Франция и Белгия, кото свирят на гъдулка. Повечето от тях свирят на кавал. Кавалът е станал доста популярен. Той е много труден инструмент. Като идват с мен лятото в България, искат да свирят на кавал", разказва преподавателят по музика.

И още:

Българския език го разбирам по - добре, отколкото да го говоря. Уча го по слух, както уча музика. Повече от 25 години имам връзки с България и българския народ. Искам да говора по - хубаво, но понеже не живея в България, е трудно. Използвам няколко стотин думи, а българският език е толкова богат..."

"На Никулден и ние в Белгия празнуваме. Нашият Свети Николай е повече празник за децата. По традиция Свети Николай влиза през нощта в къщите и донася бонбони, мандарини, шоколади и подаръци с играчки на нашите прекрасни деца", казва белгийският музикант Никола Озор.

Още в интервюто на Даниела Големинова с Никола Озор в "Закуска на тревата".