Бабата - рибарят от Силистра, който живее в ритъма на водата

На брега на Дунав, където водата вече носи повече тъга, отколкото риба, ви срещнаме с един от последните истински пазители на реката. Наричат го Бабата – рибар от Силистра, който повече от половин век живее в ритъма на водата.

От първа ръка той разказва за времената на големите есетри, за черния хайвер, който някога е ял „с лъжицата“, и за човешката алчност, която е изяла реката по-бързо от всяка мрежа. Чуйте една човешка история за Дунав – такава, каквато само стар рибар може да я разкаже.

Пламен Атанасов, когото всички знаят като Бабата е стар рибар, който почти цял живот е прекарал в лодката. Започнал е като дете, с баща си, а сетне – с мрежи, с труд и с онази особена любов към реката, която не се учи, а се наследява.

Някога подновявали риболовния билет след като изпълнят плана. Общо е вадел по тон и половина годишно … сега няма и една четвърт как да се хване.

Старият рибар е и кулинар. При пърженето на рибата – брашното, в което се валя – трябва да е едно към едно съотношение – бяло и царевично, задължително.

С Пламен Атанасов разбираме, че Дунав не е просто река. Той е памет – жива и тъжна. Но докато има рибари като него – хора, които пазят реката, а не я ограбват – има надежда, че отново ще се върне голямата риба.

А ние… ние само трябва да слушаме онези, които знаят пътя на водата.

Още в репортажа на Незабравка Кирова за "По първи петли".