Когато мечтите не са фантастика: Лазар Хрисимов за срещите с кино легенди

Разказваме за филмов клуб, който българинът Лазар Хрисимов развива в Грьонинген, Нидерландия. Сред гостите на тази кинообщност са били имена като Даниел Дей Люис и Гай Пиърс.

Как се роди идеята за филмовия клуб?

"Роди се напълно случайно. Не е започнало с цел да се разраства или да се превърне в нещо голямо. Просто искахме да се забавляваме като група студенти. В началото бяхме около 15–20 души, които се събираха за прожекции.

Понеже студентите нямаме право да резервираме зали, помолих един от преподавателите ми по медии и култура да ни помогне. Така прожектирахме първия си филм – дебюта на Стивън Содърбърг "Секс, лъжи и видеокасети", носител на "Златна палма". По това време учехме независимо американско кино и филмът беше част от програмата.

Оттам тръгна всичко – от един независим филм, направен от тогава млад режисьор. А година и малко по-късно, през декември 2025, клубът вече е нещо много по-голямо, отколкото някога съм предполагал."

Има ли други българи в клуба?

"Да, разбира се. Но тук е важно да уточня, че клубът не е официален комитет или структура, изискваща документация или политика. Той е отворен за всички от програмите по кино, театър, медии, история на изкуството – изобщо целия факултет по изкуства.

Българи също присъстват, предлагат филми и участват активно. Целта ни е да създадем общност – и мисля, че засега успяваме. На някои прожекции идват над 50 души, макар че има и по-спокойни периоди.

В момента работим и по доста проекти – покани към международни актьори, режисьори, критици, както и инициативи за привличане на младата публика в града към киноизкуството.

Клубът се казва FLIK. Името е измислено от нас: F – филмов, K – клуб, а „ИК“ идва от абревиатурата на студентската асоциация към факултета по изкуства. Получи се FLIK.

Интересно е, че „flick“ е и английски жаргон за филм – особено в ерата на нямото кино.

Как протича една ваша среща?

"Обикновено гледаме филм и го обсъждаме. Разговорите са свободни, неакадемични – все пак сме студенти, а не критици. Прожектираме почти всяка седмица или поне през две. Паралелно с това организираме събития с режисьори, актьори и професионалисти от индустрията.

Много хора се отзовават, защото сме студентска инициатива – това им харесва. Искат да говорят с млади хора, а разговорите са по-неформални от тези в институции и фестивали.

Пример е Гай Пиърс, който през април дойде изцяло от алтруизъм – без хонорар, без охрана, сам с колата си (той живее в Нидерландия). Отдели близо час за студентски въпроси. Това ни показва, че усилието си струва.

Искаме някой ден инициативата да прерасне и във филмов фестивал, защото Грьонинген няма такъв – факт, който ме изненада, когато пристигнах."

Срещата ви с Даниел Дей-Люис – как се случи?

"Бяхме писали на екипа му месеци по-рано и почти бяхме загубили надежда. Но един ден получих отговор, че има шанс. И се случи. Проведохме разговор, а след това успях да разменя с него няколко лични думи.

По мое мнение той е един от най-великите актьори на всички времена – така мислят и родителите ми. Известен е с това, че се отдава напълно на ролите си, физически и психически. Говори със скромност и ентусиазъм за театъра и киното – без никаква претенция.

Беше трудно да организираме събитието, но си струваше. В момента работим и по покана към Джордж Клуни за 2027 г. Нищо категорично не мога да кажа, но подготвяме такава възможност."

Разказа ли ви Дей-Люис нещо за "пенсионирането" след 2017 г.?

Той не обича директните отговори. Но между думите му можеш да уловиш как се чувства. Разказа, че още в ранните си години е усещал огромна умора – например след участие в „Хамлет“ в Лондон. Не за пръв път е взимал пауза.

По-скоро е казал, че има нужда от почивка, а не че се оттегля завинаги. Последният му филм "Anemone" (показан на Лондонския фестивал), който направи със сина си, е много личен проект. Мисля, че ще го видим отново – но след години. Говори се и за проект с Мартин Скорсезе.

Нашата цел беше да направим нещо, което изглежда невъзможно – и го постигнахме."

Кои филми се откроиха за теб тази година?

Има няколко. "Битка след битка" – Пол Томас Андерсън, с Леонардо Ди Каприо, Бенисио дел Торо и Шон Пен.
Първия път ми се стори странен и по-комерсиален за Андерсън. Гледах го още шест пъти и се превърна в любимия ми филм за 2025 г. Невероятна кинематография, монтаж, светлина – Андерсън е визионер.

"Marty Supreme" / "Невероятният Марти" – Джош Савди, с Тимъти Шаламе. Още не съм го гледал, но очаквам да ми стане фаворит – Савди прави специфични психологически драми, а Шаламе е във възход след ролята си като Боб Дилън.

"Sentimental Value" – Йоаким Трир, със Стелан Скарсгард и Ренате Рейнсве. Гледах го в Кан. Много личен, интимен, тъжен и красив филм за връзката между баща режисьор и дъщеря актриса.

Очаквам и "Hamnet" на Клои Жао, но още не съм го гледал."

Още в интервюто на Иван Русланов с Лазар Хрисимов в "Понеделник вечер".