Интервю
сряда 10 декември 2025 12:30
сряда, 10 декември 2025, 12:30
Книгата "Железари"
СНИМКА: Ирина Недева
Размер на шрифта
"Железари" е най-новата книга-картина за една от ромските общности на дългогодишния редактор на първия ромски вестник и списание "Дром-дромедар" и "О’Рома" Васил Чапразов.
В предаването "Хоризонт до обед" за книгата разказва неговият син, журналистът Райчо Чапразов.
"Ковачеството е занаят по принадлежност, защото това е един от познатите ромски занаяти. И до днес го практикуват много от ромските групи, може би това са бургуджийте, те се занимават с железарство и ковачество. А защо "Железари" – по-звучно е. Не ми се искаше да е Ковачи заради препратки към други български автори, отдали почит към ромите", коментира Райчо Чапразов.
И споделя, че баща му – Васил Чапразов, не е спирал да мисли за това какво притежават и какво дават ромите в България и по света. И затова в първата му книга са ромски музиканти.
"Втората е за железарите, може и трета да има за железари и ковачи, надявам се да има, и за лекарите роми и артистите", казвай той в интервю пред БНР.
Авторът на "Железари" Васил Чапразов обясни, че дълбоко в рода му също има железари.
"Трябва да знаем кой е Сали Яшар от "Песента на колелетата" на Йордан Йовков заради отношението към занаята и неговата различна принадлежност и заради това, което се случва с тази общност която", казва авторът на "Железари".
В "Хоризонт до обед" Васил коментира и темата с омразата, както и кампанията "не на омразата". За него това е политическо хитруване. Според него не е имало такава омраза между отделните общности у нас:
"За хитруване и за парите става дума и онзи, които иска да използва труда на ромите. Гледам многото плакати, приготвени сякаш преди 100 години. Това са политиканстващи типове. За жалост нашата държава не иска, няма да кажа "не може", защото може да им каже на тези хора, че не е този пътят. Този път към властта трябва да се забрави. Има други средства, начини и история, и най-общо това е културата. Ако читалищата даваха простор на ромската, турската, на арменската култура, както беше преди години, тези неща трябва да се развиват, за да дават възможност на тези етноси да се чувстват такива каквито са по рождение."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Александра Никова