Матео Дела Бордела пред БНР: Важни са не върховете, а хората

В края на миналия месец в България гостува един от най-успешните съвременни алпинисти - Матео Дела Бордела, "паякът от Леко".

Роден е през 1984 г. Започва да се катери през 1996 г., на 12-годишна възраст. Десет години по-късно става член на легендарния италиански клуб “Паяците от Леко”. Постиженията в близо 30-годишната му кариера са все връх в алпинизма - премиери, в чист алпийски стил, в отдалечени райони - Патагония, Пакистан, Гренландия, Индийските Хималаи.

От 2017 г. до 2022 г. прекарва всяко лято в Патагония, където е сниман от Фулвио Мариани и по-късно филмът за изкачванията там е наречен „Паякът от Патaгония“ (The Patagonia Spider). Време, в което Бордела губи двама от най-близките си приятели и партньори по свръзка. През 2020 г. Матео Бернаскони - Берна е ударен от лавина в Италия, а два месеца по-късно, при падане в района на Монблан, загива и Матео Паскуето. В тяхна памет през 2022 г. Матео Дела Бордела (с Матео Де Заякомо и Давид Бачи) прави нов маршрут на Източната стена на Серо Торе в Патагония, който наричат "Brothers in Arms". Казва, че това е най-важното и най-трудното нещо, което е правел някога в алпинизма.

През 2024 г. създава към Италианския алпийски клуб "CAI Eagle Team" - проект, който подпомага развитието на млади таланти.

През ноември 2025 г. Матео Дела Бордела беше гост на Банско филм фест (това е второто му участие във фестивала).

 

Матео: Клубът ни е “Паяците от Леко”, но Патагония е моято любимо място, така че... Ами не знам (смее се).

Матео: Това беше моят първи път в Патагония през зимата, защото когато тук е лято, в южното полукълбо е зима. От години исках да видя този връх през зимата и накрая успях. Нямаше никого, беше по-студено, снежно, имаше повече проблеми, отколкото през лятото, беше по-диво - такова, както е било преди години. За мен беше особено, емоционално преживяване... Маршрутът е направен от Ренато Казарото - сам, през лятото (на 1979 г. - б.а.). Бащата на Марко (Джовани Майори - б.а.) е бил партньор на Казарото, тогава е трябвало да си тръгне, не е могъл да изкатери маршрута. И Марко беше чувал за този маршрут от малък, това беше мечта за него. За мен пък беше важно да направя зимно изкачване, защото вече бях преминавал маршрута през лятото.

Матео: О, не, със сигурност бих искал да се върна отново. Не веднага, ще пропусна един сезон, защото тази година прекарах доста време там, но имам планове за някои изкачвания, които искам да направя в Патагония, преди да остарея, така че може би следващата година. Ще видим.

Матео: Първо, благодаря на Фулвио! Да, сравнявам се, въпреки че всеки си има свой стил. То не е сравнение по отношение на стойността, по-скоро ми е много интересно да чуя, видя, да опозная други алпинисти и да се вдъхновявам от тях. Защото макар да се катеря от 25 - 30 години, все още има много да науча, има много за изследване и това е прекрасно! Много исках да чуя тук Стефано Рагацо (друг от гостите на фестивала - б.а.), тъй като имам и доста млади партньори (Рагацо е по-млад от Бордела - б.а.). Опознавайки другите, можеш само да се учиш от тях. Със сигурност американските алпинисти и катерачи са голямо вдъхновение за мен!

Матео: Моите ментори са баща ми и “Паяците от Леко”. Когато влязох в клуба, това беше Фабио Палма, с него направих първия си маршрут.

Матео: Това е наистина добър въпрос! Мисля, че защото изпитвате нещо напълно различно от обикновения живот. Във всекдневието всичко се случва толкова бързо и е трудно да задържим в себе си някои моменти, някои силни емоции. А когато отишеш в планината, сте само ти и твоят партньор. Изправяте се пред големи предизвикателства, пред големи трудности и тези трудности, тези постижения създават връзка, която устоява много по-дълго. Когато се сещам за някои изкачвания от миналото, първото, което ми идва наум, са хората, с които съм бил, не самите върхове. Просто това са силни преживявания, които остават в паметта много по-дълго.

Матео: Той ми казваше да влагам страст във всичко, което правя. Правеше нещата по този начин. Алпинизмът, ходенето в планината беше като награда - ако исках да ме заведе там, трябваше да се справям добре в училище. Завърших, посветих се на планините и все още нося спомена за тази любов към всичко, което правеше. Не беше професионален алпинист, беше учител и наистина много обичаше това. Мисля, че е наистина важно да вярваш и да обичаш това, което правиш.

Матео: Ами защото по този начин имах повече време за катерене, отколкото ако бях започнал нормална работа (смее се). В крайна сметка правих четири години докторантура. Написах дисертацията си, но не съм я защитил, така че официално нямам докторска степен. В крайна сметка, когато имах възможността да се посветя само на катеренето, се възползвах от тази възможност и напуснах университета.

Матео: Да, за мен първото и основно правило е да уважаваме планината и природата, доколкото е възможно. Това е нещо, което всички трябва да правим. Харесва ми да ограничавам технологиите, външната помощ и да разчитаме на собствените сили - аз и партньорите ми, защото по този начин можем да преживеем по-големи, истински приключения. Например, когато отидохме в Гренландия, се придвижвахме с каяк и пътувахме автономно. Това прави преживяването много по-богато, пълноценно, отколкото ако просто стигнеш там, изкачиш върха и се върнеш. Харесва ми простият начин, при който отиваш и катериш, без да разчиташ на много технологии, помощ и всички тези неща.

Матео: Това е едновременно традиция, но за мен е и възможност да направя нещо ново, различно, да се развивам, да се свържа с по-млади хора. Обичам да правя това, тъй като на мен също ми се е случвало да се уча от други, да бъда вдъхновен и насърчен от някого. Чувствам се отговорен за клуба “Орел” (към Италианския алпийски клуб), който е съставен от млади алпинисти. Те са ми благодарни, че споделям с тях знанията си, а аз на тях - че ми дават нови преживявания.

Матео: Не знам. Надявам се, че още не съм достигнал нейния връх (смее се), че най-доброто тепърва предстои. Винаги очаквам с нетърпение нови приключения, все още имам ентусиазъм за новото.

Матео: Ако сравня с преди, сега искам да прекарвам повече време със семейството си, с двете си деца. Не се чувствам притиснат - на всяка цена да трябва да ходя по експедиции, от друга страна, все още бих искал и обичам да правя това. Трудно е да се балансира между двете неща.

Матео: За жена ми това не е нещо ново, тя е свикнала, на децата ми не е лесно да го обясня. Хубаво беше, че последния път дойдоха с мен в Патагония и беше красиво да споделя тези планини с тях.

Матео: Не знам. Зависи те какво ще искат да правят. Засега просто прекарваме заедно време в планината, те си играят... Пък после ще видим (смее се).