Ойлер: Да запазим българския език в чужбина, това е мисията на неделните училища

Смиляна Цонева - Ойлер е от тези хора, които наричаме граждани на света и за които домът е там, където са в момента. Родена е в София, но от 2008 година живее извън България. Съпругът й е дипломат и това е причината на всеки четири години да сменят държавите. Със семейството си нашата сънародничка е живяла в Германия, Франция, Русия, Белгия, а от 2022 година е в Испания.

"Израснала съм в София. Завърших Първа английска гимназия и след това българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски". От 2008 - ма година по семейни причини, омъжих се за немски дипломат и заминахме в чужбина. Така тези държави се появяват, защото на всеки четири години заминаваме за нова държава. Днес съм в Мадрид", разказва нашата сънародничка.

Смиляна Цонева казва, че е благодарна на съдбата за шанса да опознава нови култури, езици и хора.

"Разбира се, има и недостатъци този да го наречем номадски начин на живот, но така пък човек има възможност да види как живеят другите хора по света. Всеки народ има своите прекрасни традиции и прекрасни обичаи. Разбира се и чисто човешки особености за съответната общност. Германците са много точни и подредени. Французите са много лежерни и над нещата. Животът ни в Русия беше съпътстван с поредица от културни събития.

Техният културен живот е на изключително високо ниво. Там имах щастието да се докосна до прекрасен балет, прекрасна опера, прекрасни концерти и театър. С течение на времето проговорих руски език и така можах да видя Канстантин Хабенски на живо в прекрасния му моноспектакъл "Контрабас". В Брюксел нещата са сериозни. Там се върнахме отново в административно натоварена обстановка. Хората са сериозни и устремени. От 2022 година сме в Мадрид, където нещата са по южняшки и лежерни. Със смяната на държавите, тъй като имам и дъщеря на 16 години, видях от 12 - на години как работят българските училища в чужбина - първо чрез дъщеря ми, а след това и аз влязох в тяхната организация".

Преди 10 - на години в Брюксел, Смиляна Цонева открива, че работата с деца е нейното призвание. Там, за първи път влиза в класната стая и започва да преподава уроци по български език на децата от българското неделно училище "Пейо Яворов".

"Всичко започна преди десетина години. С този опит да вляза в класната стая разбрах, че това е професия, която много ми харесва. Успявах да се свържа с учениците си, т.е и те ме харесаха, и нещата потръгнаха. Да, преди десетина години в Брюксел разбрах, че това е моята професия, която искам да упражнявам", споделя нашата сънародничка. Работата в неделните училища е много специфична, казва Смиляна Цонева. Преподавателите приемат тази своя дейност по - скоро като мисия, да запазят българския език в чужбина.

"Стандартният начин на преподаване на един учител в България не може да бъде приложен с тези деца, защото техните потребности са други. Те не владеят български на нивото, на което едно българско дете в България владее езика. Преподаваме български като втори език, като чужд език. Преподавала съм вече във всички класове и всички възрасти, включително и в момента преподавам на възрастни, които имат желание да учат български като чужд език. Нагласата, специално при децата, трябва да бъде не така обстойна граматическа подготовка, колкото чисто лексикална. Да, те трябва да говорят вярно, но не с такава сериозна задълбоченост, както един български учител в България би преподавал. Също така е добре те да бъдат запознати с някои важни за нас автори и произведения.Трябва да имат и литературна култура", обяснява учителката.

Защо е важно децата ни в чужбина да учат български език?

"Този въпрос е много личен за всяко семейство. Аз имам много различни ученици, например, единият родител е българин, а другият чужденец или и двамата са българи, но знаят, че животът им ще премине в чуждата държава и детето им там ще учи, и ще се установи....Но, тези деца със сигурност имат някакво семейство в България. Те има там баби, дядовци, лели, чичовци, които ги обичат, а и те ги обичат. Ако нямат общ език, на който да общуват с това свое семейство в България, със сигурност ще остане нещо, което да им липсва за цял живот. Ще приведа и един много прагматичен довод. Един ден, рано или късно, тези деца, които са и българи, ще се сблъскат с българската администрация. Ще трябва да попълват документи, да уреждат наследствени въпроси и т.н. И колкото и да звучи абсурдно сега, този момент ще дойде и е много хубаво, когато човек може сам езиково да се оправи в тези ситуации. В досегашният ми учителски опит, който не е много голям, но все пак десетина години не е и малко време, съм имала деца, чиито семейства са от малцинствата. Всички тези хора са държали на българския език. При тях е осъзната идеята, че образованието трябва да е водещо и е предпоставка за стабилен успех", казва преподавателката.

Също така е много важно децата в чужбина да знаят кой празник с какви традиции и обичаи е свързан, казва нашата сънародничка. "През целия декември ще разказваме на децата как празнуваме ние Бъдни вечер, броят на постните ястия, които трябва да се сервират, каква баница се прави, какви питки с паричка се пекат. После ще обясняваме за 31 - ви декември, че ще посрещнем Новата година, но вече не с постни ястия. Ще чакаме да ни сурвакат на следващия ден.

Българите обичаме да празнуваме тези празници. Много се подготвяме. Стриктно се спазват всички кулинарни особености, за да могат да се предадат, децата да научат и да не се забравя това", казва учителката.

Интересно е в българо - германското семейство на Смиляна Цонева на празниците, кои традиции преобладават - българските или немските.

"Тъй като аз съм жената в семейството и отговарям за кулинарните представяния, да, в нашето семейство традициите се спазват. Българските традиции винаги са се спазвали. Те се съчетават обаче с немските, които обаче не са толкова стриктни, както българските. Мога да кажа, че при нас надделява българският начин на празнуване", казва в края на разговора Смиляна Цонева - Ойлер.

Интервю на Даниела Големинова със Смиляна Цонева - Ойлер в "Закуска на тревата".