Гералд Кнаус: Дъблинското споразумение от години просто не се спазва

До 20 години европейската цивилизация ще бъде заличена, ако на Стария континент не настъпи радикална промяна в миграционната политика. Това пророкува Белият дом в стратегията за национална сигурност, в която най-тежките думи са запазени за Европа.

Администрацията на Доналд Тръмп е загрижена за това развитие и затова ще "култивира съпротивата" в Европа, за да я спаси. Защото имигрантите ще покварят ценностите на европейските общества - шокиращо твърдение от държава, която сама по себе си е изградена от имигранти.

Дни след публикуването на документа министрите на вътрешните работи на ЕС приеха довършителните текстове от новия пакт за миграцията и убежището, който трябва да влезе в сила през следващата година и на практика да замени отдавна неработещото Дъблинско споразумение.

"Повратна точка на европейската политика в областта на миграцията и убежището" - така еврокомисарят по миграцията, австриецът Магнус Брунер, описа новите разпоредби. 

Друг австриец, миграционният експерт Гералд Кнаус, известен като архитектът на споразумението между ЕС и Турция в пика на бежанската криза, започва обаче от идеологията, която се крие зад притесненията на Доналд Тръмп, че европейците сме на изчезване:

"Стратегията на Доналд Тръмп е откровен националистически проект. Неговата философия е лесно разпознаваема в твърдението, че съвсем скоро в някои европейски държави европейците ще са малцинство. Това е абсурдно! В Люксембург например вече живеят повече не-европейци, но не това имат предвид американците.Това, за което говорят те, е националистическият мит, че хора с чужд, не-европейски произход ще ни претопят. Тези хора обаче са родени и израстнали в Европа. Защо да са не-европейци?

Пред Общото събрание на ООН Доналд Тръмп нападна кмета на Лондон Садик Хан, който е роден в Лондон, но за Тръмп той е просто мюсюлманин, който е превзел британската столица. Същите критики към Хан Орбан отправи още през 2018 година. Така че съвсем не е изненадващо, че политическите симпатии на Тръмп са насочени към онези партии в Европа, които мислят като него и също като него обещават да потискат мюсюлманите и да гонят хора с тъмен цвят на кожата. Такива партии са "Алтернатива за Германия", Партията на свободата в Австрия, и партията на Найджъл Фарадж във Великобритания", посочи Кнаус.

- Новият регламент, който вътрешните министри финализираха, позволява по-лесно връщане на незаконни мигранти в страните, от които идват. И като цяло миграционният пакт съдържа значително по-строги ограничителни мерки, което вероятно би се харесало на Тръмп?

- Не бива да влизаме в капана на Тръмп. Да контролираш имиграцията не е национализъм. Контролът на нелегалната имиграция е едно от основните искания на европейските граждани. Над 80 процента от германците подкрепят ограничаването на нелегалната миграция, но въпросът е в начина и методите.Методите на Доналд Тръмп да намали миграцията, както обеща в предизборната кампания, са меко казано спорни. Той хвърля хора в затвор в Ел Салвадор, известен с мъченията на надзирателите. Или ги изпраща в джунглата на Панама. Или насъсква имиграционните служби да извършват незаконни арести и депортации без съд и присъда. За разлика от методите на Тръмп, вътрешните министри на ЕС приеха по-строги мерки, които са в рамките на европейското законодателство и човешките права. Правото на убежище не е нарушено, процедурите са напълно законни. За съжаление обаче повечето нови мерки няма да сработят. Единственото изключение е предвидената възможност за сключване на споразумения с така наречените "безопасни трети държави", т.е. държави извън ЕС, където да бъдат приютени онези мигранти, които нямат право на закрила в Европа. И това е единственият възможен хуманен отговор на Доналд Тръмп. Приемането на мигранти с отхвърлено искане за убежище в ЕС в такива партньорски държави не нарушава по никакъв начин международното право в областта на човешките права и правата на бежанците.

- Въпреки това обаче някои влиятелни международни правозащитни организации като Амнести Интернешънъл критикуват намеренията на ЕС да сключва споразумения с така наречени "безопасни трети държави". Как може и кой трябва да гарантира, че там ще бъдат спазвани правата на екстрадираните?

- Критиките са разнопосочни. Ако се отнасят до държави, където се нарушават човешките права и където има съмнения, че отношението към мигрантите няма да бъде хуманно, тогава тези възражения са напълно основателни. Точно такъв е случаят със споразумението на Великобритания с Руанда, което беше отменено по съдебен път, защото Руанда не отговаря на европейските стандарти. Съвсем друг е случаят, когато правозащитници просто отхвърлят възможността за такива споразумения, защото принципно смятат това за грешно решение на миграционната криза. Не са малко неправителствените организации в Европа, които просто не допускат ограничения на миграционния поток и които по принцип са против експулсирането на мигранти без право на убежище.

- Всъщност, не е ли именно това проблемът на ЕС - че не успява да върне в родината им онези мигранти, които от години са с приключило производство и отхвърлено искане за убежище, но продължават да тежат на социалната система в Европа? Точно в това крайнодесните популисти упрекват ЕС.

- Връщането на мигранти без статут е лоша алтернатива на друга, по-добра форма за контрол на нелегалната имиграция. Експулсирането отнема прекалено много време. Всеки ден някъде в ЕС нелегално пристигат хора, избрали да платят на каналджии, подават молба за убежище, например в Италия, не изчакват процедурата да завърши и вместо това продължават към Германия или Франция. Често подават там нова молба за убежище. Докато се разбере, че по силата на Дъблинското споразумение трябва да бъдат върнати в Италия, минава много време и следите често се губят. 
Да се опитваме в тези случаи да връщаме хората в тяхната родина губи смисъла си. Обикновено държавите, от които идват тези мигранти, не са склонни да ги приемат обратно. Затова смятам, че е далеч по-уместно да създадем система за легална имиграция на работна ръка. Това също е вид контрол на миграционните процеси. По този начин може да дадем ясен политически сигнал.

Едно от нововъведенията в миграционния пакт, който влиза в сила през следващата година, са така наречените центрове за връщане на бежанци извън ЕС. Несполучливият опит на Италия с такива центрове в Албания, не показа ли, че такава система няма да сработи?

Наистина не разбирам смисъла от такива центрове. Нека дам конкретен пример. Мигрант, който пристига в Италия и е родом от Бангладеш, няма право на закрила в ЕС и трябва да бъде върнат в родината си. Бангладеш обаче не сътрудничи. В такъв случай най-доброто решение би било, ако ЕС има споразумение с безопасна трета страна, например Индия или Пакистан, и мигрантът от Бангладеш отиде там. В такъв случай няма да има нужда с европейски средства да се изграждат междинни центрове.

- Друга новост е годишен фонд за солидарност, като държавите членки ще могат да избират как да допринасят към Фонда - или като приемат мигранти от страни, изложени на натиск, или като плащат финансови вноски. България, макар и да е една от страните по външната граница на ЕС, която е изложена на натиск, е избрала да приема мигранти. Не се отменя принципа на солидарност и релокация на бежанци в рамките на ЕС. Но не е ли пределно ясно, че това е обречено на провал? Унгария е категорично против приемането на бежанци, а вече няма и да внася средства в новия фонд за солидарност. Словакия следва същата политика, в съседна Чехия ще управлява идеологически сродно правителство.

- Проблемът е друг. От 20 години има действащ регламент. По силата на така нареченото Дъблинско споразумение Италия би трябвало да приема обратно десетки хиляди бежанци на година, защото са влезли в ЕС през нейна територия. Но не го прави. Миналата година е приела обратно едва 60 души. Гърция на практика не е приела обратно нито един бежанец. В България, доколкото знам, са върнати единици. Мога още да изброявам, но изводът е, че Дъблинското споразумение, т.е. европейско законодателство от години просто не се спазва. Каква е гаранцията, че солидарното разпределение на бежанци в ЕС ще бъде спазвано? Никаква.

- В такъв случай - миграционният пакт ще доведе ли до някаква промяна?

- Изправени сме пред огромен политически проблем, ако ЕС покаже, че не може да се справи с нелегалната имиграция и не успее да наложи спазването на европейското законодателство. Ако обаче европейските правителства осъзнаят тази опасност и инвестират усилия в сключването на споразумения с безопасни трети страни извън съюза, ситуацията може значително да се подобри. Колкото по-малко нелегални мигранти влязат в ЕС, толкова по-малко ще сме зависими от волята на страните членки да поемат солидарно тази тежест. Ако ЕС иска да се противопостави на крайнодесните популисти, но не като възприеме методите на Доналд Тръмп, тогава трябва да използва новата възможност, която отвориха вътрешните министри за споразумения с безопасни трети държави. В противен случай демократичните сили в Европа отново ще дадат основания на крайната десница да критикува Евросъюза и в крайна сметка това ще доведе до катастрофални резултати за демокрацията на следващи избори.

- Кой трябва да сключва споразуменията с безопасни трети държави - ЕС или отделните страни членки?

- Тук ключова роля играят държавите по външната граница на ЕС, които са и най-потърпевши от миграционния натиск. Новият механизъм позволява и на няколко държави от Евросъюза да преговарят заедно. Например, Гърция може заедно с Германия, Австрия и Полша да сключи споразумение с държава в Източна Африка, която да приеме всички пристигащи през Либия и Средиземно море мигранти и да пресее онези, които имат право на закрила в ЕС. Тази държава ще получи в замяна финансова помощ, улеснено издаване на визи за нейни граждани, програма за студентски обмен, което е привлекателно и може дори да накара и други африкански държави да се включат в този механизъм. Заради политическото напрежение в Европа е изключително важно да не губим време, но и да не погазваме човешките права, както прави Доналд Тръмп в Америка. Огромното мнозинство европейски граждани искат контрол на имиграцията, но не и потъпкване на правата на хората. Не бива да оставяме инициативата в ръцете на крайната десница, това е опасно за демокрацията в Европа.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.