За традицията и магията да изпращаме коледни картички

По коледните и новогодишните празници поздравленията към приятелите, семейството и бизнес партньори са традиция.

Смята се, че официално разменянето на картички за Коледа започва във Великобритания през 1843 г. и е въведено от сър Хенри Кол. Като служител в Парламента той бил заинтригуван да провери как работи Обществената пощенска служба и как тази структура може да е полезна за гражданите. Тестването било направено със създаването и изпращането на поздравителни коледни картички.

Днес изпращането на хартиена коледна картичка се превърна в лукс, но все още институциите използват понякога ръчно направените от деца картички, за да поздравяват за Рождественските празници.

Традицията в България да се изпращат коледни честитки се заражда след Руско-турската освободителна война. Търновци не правели изключение да си разменят картички, които наричали подвижни весели поздравителни картинки, разказва историкът Тодорка Недева.  

"Картичките тогава са били много красиви. По-голяма част от тях са били ръчно рисувани, ръчно изработени, което ги правело много скъпи и всъщност не всички старостоличани са имали възможност да поздравят своите близки с подвижна картинка за Коледа. Затова пък, когато се получавали такива картички, те се посрещали с много голяма радост.

Пликът с картичката се отварял в присъствието на цялото семейство и след това картичката се поставяла на видно място в гостната стая, за да придаде допълнително очарование, допълнителен блясък".  

През 30-те години на миналия век в старопрестолно Търново се налага традицията видните граждани да си честитят коледните празници не с рисувана картичка, а изпращайки своята визитка, пояснява Тодорка Недева.  

"Това прави и Константин Кисимов като по-артистична натура. Това е бил много бърз и оперативен начин за изпращане на коледни пожелания, а и в пъстротата на коледните честитки човек трудно би се ориентирал по него време на какво точно да се спре, толкова красиви, толкова разнообразни са били коледните картички тогава. Така че визитката в крайна сметка е спасявала положението и е предавала един допълнителен колорит, специфичен облик на атмосферата около тези празници“.  

Днес великотърновци рядко изпращат книжни коледни картички. Предпочитат интернет или по телефона, но традицията с хартиената честитка все още се пази.    

"Аз изпращам на моите деца, на внуците, на една приятелка и на лекарката. Смятам, че така им изказвам уважение. Гледам картичката да е красива, няма значение колко струва.

По телефона поздравявам, не по стария метод, който е с картички. Бих бил доволен да се пускат картички, защото е по-приятна изненадата. Преживял съм го това нещо, тогава беше хубаво, защото ние самите си ги правехме като деца.

По интернет повечето честитя. Младите обичат да контактуват по интернет.

Предпочитам чрез телефонно обаждане, защото е по-лесно и не знаеш коледните картички дали ще стигнат до получателя си. Като се видим лично, не с коледни картички".  

Въпреки че хартиената коледна картичка отстъпва на съвременните технологии, изработването на честитката е забавно занимание за децата и начин да развихрят фантазията си.

От Центъра за работа с деца и младежи във великотърновското село Балван са направили коледни картички със свещичка от отпадъчна хартия.

Децата си имат и послание.  

"Честити, хубави празници! Трябва да си изпращаме коледни картички, за да го видят хората за здраве. Посланието на моят коледна картичка е да сме живи и здрави и Честита нова година! Трябва да правим картички от хартия, за да остане за спомен".  

На децата от Балван е помагала Венка Станчева и казва, че традицията с хартиените коледни картички няма да изчезне:  

"Трябва да пазим духа на коледната картичка, защото това остава завинаги. Когато човек го получи, някак си приема нещата не както по интернет, а нагледно вижда, че някой си е сложил уважение, любов към този човек, към който ще го предаде. Аз така го разбирам".

Репортаж на Здравка Маслянкова за "Закуска на тревата".