Коледната магия през очите на една баба от Чикаго

Аз израснах в Чикаго през 60-те и 70-те години. Един от любимите ми коледни спомени е свързан с партитата на мястото, където дядо ми работеше. След Деня на благодарността ни даваха каталог с играчки от магазина "Сиарс", в който можехме да избираме какво искаме за Коледа. Беше пълен с толкова играчки, че на нас ни се завиваше свят! Братовчедка ми Шери и аз прелиствахме каталога и избирахме любимите ни играчки. Чакането на Коледното парти, за да кажем на Дядо Коледа какво искаме, беше вълнуващо. И всяка година сядахме на коленете му и му казвахме какво искаме, а той винаги ни носеше точно това, което сме пожелали. И се чудехме как се случва това?! Когато пораснахме, баба ни каза, че всъщност дядо ни е бил Дядо Коледа. Бяхме много изненадани и я попитахме как той е успявал да запомни всичко, което сме си пожелавали. Тя ни разказа, че след всяко Коледно парти, те с дядо ми сядали в колата и той й казвал всичко, което внуците си пожелали, преди да започне да кара. И всяка Коледа всичките ни мечти се сбъдваха. Това беше любимият ми спомен от Коледа - да виждам Дядо Коледа и да ми се сбъдват всички желания.

Разбрах, че е дядо ми, когато бях на 9 години, след като той почина. Тогава ни поканиха на Коледното парти, но Дядо Коледа беше различен. Не беше същият и точно тогава започнахме да се съмняваме. Разбрахме, че Дядо Коледа е нещо, в което вярват децата. И може би е хубаво да вярват в него. Но тогава моите илюзии за Дядо Коледа приключиха.

Внуците ми дават списъка си с желания на другата баба, а тя пазарува по него. Аз обаче разпитвам дъщеря си и сина си какво искат децата. Най-големите ми внуци, тинейджърите, знаят, че Дядо Коледа не е истински, но моите 8-годишен внук и 4-годишната ми внучка още вярват в него. Затова ние се стараем да запазим тази илюзия за тях, докато е възможно. Говоря с децата си, за да разбера какво искат, защото те също ходят да поръчват на Дядо Коледа и се надявам ние да им сбъдваме желанията.

Най-специалните Коледи бяха тези, когато децата ми бяха малки. Те са с 6 години разлика и тогава, когато отвориха подаръците си и видях магията в очите им, беше най-вълнуващо. Сутринта на Коледа бяха толкова изненадани и щастливи! Просто забравях всичко друго и се наслаждавахме на момента

Сега Коледа е по-тиха. Само с мъжа ми и братовчетка ми, която идва на Бъдни вечер. Нейните деца са пораснали и всички се събираме, вечеряме и си правим компания. На Коледа дъщеря ми ни кани в дома си, за да празнуваме заедно. Тя и съпругът й, с майка му, а моите деца и четиримата внуци също са там. Наслаждаваме се на прекрасна вечеря и истинската магия настъпва, когато се отварят подаръците.

Не, сега няма такъв Дядо Коледа като тогава. Това, че дядо ми беше нашият собствен Дядо Коледа, беше наистина уникално и специално. Ние наистина вярвахме в него.

Моят съпруг е висок и слаб. Така че той не би могъл да бъде Дядо Коледа, какъвто беше дядо ми. Дядо ми беше голям човек и приличаше на Дядо Коледа дори без костюм.

Някои традиции вече ги няма, но правя ястията на баба си. Тя ме учеше как да готвя, преди да почине. Приготвям немска картофена салата, бут и печен боб, които са част от традиционната й коледна трапеза. Единствено не правя шведски топки от месо. Това е за Бъдни вечер. Всички обичаме немската салата, защото всички сме от немски произход. Мъжът ми също. А баба ми правеше зелен желатин с круши, обърнати на обратно, които приличаха на Коледни камбани. Това е трудно да се приготви и затова го пропускам.

Аз правя телешко филе, покрито със запържен лук и чесън, и го сервирам със сос от хрян. И правя страхотни двойно печени картофи. Но не правя сладки, така че не ме питай за тях

Моята дъщеря прави шиван пече, а тя също прави и бисквити, които шпри