Автор:
Виктория Тодорова
Новина
събота 20 декември 2025 21:45
събота, 20 декември 2025, 21:45
Връчиха наградите за биоразнообразие и климат 2025 на Фондация "Биоразнообразие"
СНИМКА: БТА
Размер на шрифта
Кампанията “Съдебна забрана за фермите за норки“ на сдружение „Кажи“, което 8 години води съдебни дела срещу развъждане на норки у нас, спечели наградата на журито в Категория „Най-добра кампания“ на 14-те Годишни награди за биоразнообразие и климат 2025 на Фондация "Биоразнообразие".
През август 2025 Върховния съд окончателно потвърди забраната за развъждане на норки и това затвори последната ферма в България. В нея са били измъчвани над 130 000 животни годишно. Журналистът и член на журито Димитър Кенаров подчерта, че развъждането на норки е една от най-жестоките и замърсяващите индустрии в света:
10 до 15 процента от въглеродния диоксид се произвежда от тази индустрия – индустрия, която включва обезлесяване, включва монокултури и пестициди, включва огромна жестокост към животните.
Журито даде и още една награда на кампанията за “Защитата на Кресненския пролом. Природозащитниците се борят за спасяването на дефилето в района на Кресна повече от 20 години. В края на 2024 г. постоянният комитет на Бернската конвенция препоръча и двете платна на автомагистрала “Струма“ да се изградят извън Кресненското дефиле. А държавните институции и природозащитните организации постигат официално споразумение за общи стъпки за трасе извън дефилето. Основателят на сдружение “Планини и хора“ - Любомир Попйорданов, заяви:
Битката е на две трети успешна. Нека да изчакаме 2031-ва година и да видим наистина двете платна дали наистина ще стигнат там, докъдето е речено.
В категория “Най-добре кампания“ беше отличена и кампанията “Маджарово без соларен парк“, която взе наградата на публиката. Тази кампания обединява местната общност, за да спре проект за изграждане на огромен индустриален парк в сърцето на долината на лешоядите. Благодарение събраните над 7000 подписа в защита на долината, инвеститорът оттегля намерението си за строеж на фотоволтаична централа.
По публикацията работи: Мерим Тенев