2025-а на бързи обороти: Говорят анализаторите

Събуждане, активни млади хора, протести  и еврозона. 

Това са някои от думите, с които би могла оптимистично да бъде описана българската 2025 година, според гостите на обзорното предаване "Неделя 150" по "Хоризонт" - Радослав Бимбалов, писател и граждански активист, Весислава Антонова, журналист и преподавател по журналистика в УНСС, Петко Георгиев, журналист, и проф. Милена Стефанова, политолог и преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски".

Бухалки, изтекли мандати, корупция, мека диктатура и опити за подчиняване на медиите.

Това са пък думите, негативно белязали отминаващата година, посочиха в анализите си те.

Журналистът Петко Георгиев обобщи: "Единственият път, който виждам напред, е тази енергия, която виждаме да се събужда в България, да се превърне в политическа вълна, облечена в институционална мощ, достатъчна за да промени една прогнила клептократична система, изграждана с десетилетия".

По думите на проф. Милена Стефанова е хубаво, че хората на протестите говорят за морал в политиката.

Радослав Бимбалов посочи, че ако президентът Румен Радев "беше запазил своя имидж на борец срещу статуквото и срещу корупцията, защото протестите бяха за това, той щеше да слезе и да поздрави хората, както направи преди няколко години, но това не се случи. Даже напротив - площадът доста пъти показа, че не иска президентът Радев да е там. Това е едно от доказателствата, че ние имаме един президент, втори мандат, провалил се на своята длъжност":

"Изключително обидно е българският народ да обсъжда поредния спасител, от когото после да се опитва да се спасява. Протестиращите стотици хиляди хора на площадите казаха на Румен Радев, че той няма място в този гняв. Това е големият шамар за него, защото той категорично изпусна момента да скочи на една вълна, която разчиташе, че ще дойде след влизането в еврото като социална вълна, но не - това е една вълна на морални искания".

Радев, Борисов и Пеевски са различни проекции на руската подмолна политика в България, смята Петко Георгиев и посочи:

"От години насам виждаме целенасочени опити, усилия, пропаганда на Борисов и на Пеевски да създадат Радев като образа на своята опозиция. ... Те се опитват да го представят като свой опонент, с което допълнително го завличат там, където са те двамата. Те са пакетирани тримата. ... Реална алтернатива Радев не може да бъде от абсолютно никаква гледна точка".

Според проф. Милена Стефанова след предсрочните избори, които вероятно ще бъдат в края на март, ще стане ясно доколко са узрели политическите партии:

"Демократичните сили в България са достатъчно разединени и това също се дължи на различните потоци на руско влияние".

Трябва да бъде прекратена кражбата на избори, категорични бяха коментаторите.

"В България са налице трите характеристики на т.нар. меката диктатура, които са определени и описани в една книга от 2022 г. на руския икономист Сергей Гурие, който живее във Франция и преподава в университети там, и на американския политолог и социолог Даниел Трейсман "Spin Dictators". Изследвали са няколко държави на терен. ... Трите признака са  - превземане на съдебната система, подчиняване на медиите и имитация на честни избори чрез отблъскване на голяма част от хората да участват в тях заради недоверие в изборния процес", каза Весислава Антонова.

"По сегашната система, със сегашните управляващи, със сегашния начин на гласуване България не може да проведе честни избори. Това трябва да е ясно на абсолютно всички. Целта на повечето от участниците в този процес е да не се проведат честни избори. Тези, които държат лостовете на управление, не желаят честни избори, защото те ще бъдат последните им избори. 100 хиляди души на улицата е най-сигурният механизъм да се промени изборният процес. ... С масиран граждански натиск могат да бъдат направени промени и в съдебната система. По еволюционен път няма да стане смяната ва висшия съдебен съвет, защото такова мнозинство в парламента е чудодейно да се получи. Излизат 50 000 души, запушват всичко около ВСС и докато не подаде оставка, докато не разкара главния прокурор, не си тръгват. Няма как да стане иначе", посочи Петко Георгиев.

Революционните промени могат да дойдат само от хората - да гласуват масово, подчерта проф. Стефанова.

Радослав Бимбалов добави, че трябва да има и осигурени наблюдатели във всяка избирателна секция:

"Трябва да потърсим възможност и за външни наблюдатели, т.е. да признаем пред нашите европейски партньори, че ние имаме сериозен проблем с провеждането на избори и да потърсим помощ от тях".

За честни избори трябват и честни и свободни медии, изтъкнаха анализаторите.

"Това, което се случи на Мария Цънцарова от Би Ти Ви (свалянето ѝ като водещ на сутрешния блок на телевизията), е видимият акт на това, което от години се случва в българските медии. Хората не се притесняват от арогантния език на политиците, когато са в студиото, а се хващат за настоятелните въпроси на един журналист, който се опитва да развенчае митологията и лъжите, произнасяни в ефир пред една голяма аудитория", коментира Весислава Антонова.

Цензура е и когато политици отказват да дават интервюта в медиите, добави тя.

По думите на Петко Георгиев много малко са журналистите сред тези, "които стоят с микрофоните пред политиците в Народното събрание:

"Крайно време е да започнем да ги различаваме. Там има гора от ръце на хора, които са служители, обикновено млади служителки, на пропагандни издания. Това не са журналисти! Те нямат нищо общо с журналистиката. И това, че стоят в една и съща група с представители на големите медии, които все още имат някакво журналистическо съзнание, и те не успяват да се разграничат от тях, е тежък проблем на българската медийна среда. ... Но не е универсално поведение, че стоят и мълчат, защото вижте една пресконференция на ПП-ДБ - там политиците не могат да вземат думата от т.нар. мисирки. Това не е журналистическо поведение, това е поръчка. Трябва да има ясно разграничение. В нашата професия журналистите се броят на пръстите на двете ръце, от всички медии".   

"Проблем идва и от това, че преди 3-4 години толкова много се измени характерът на медийната собственост и вече зад двете най-големи български влиятелни медии седят инвестиционни фондове, а техните собственици са и собственици на телеком оператори, а това е един много силно регулиран от държавата бизнес", посочи Весислава Антонова и добави:

"Тези компании се интересуват единствено техните пари и от това екселската им таблица да излиза в края на месеца. За да им излиза екселската таблица обаче, те трябва да са много добре с управляващите, тъй като властта контролира много сериозно техния телеком бизнес и по други регулационни механизми - тяхната работа. Тя не отива директно на едни или други журналисти да забранява да говорят. Просто собственикът никога няма да застане на страната на тези свободни журналисти. Единственият шанс е те да говорят свободно и качествено и да намерят доверието на хората, за да ги подкрепят те".

Интервюто на Диана Янкулова с Весислава Антонова, Радослав Бимбалов, проф. Милена Стефанова и Петко Георгиев в предаването "Неделя 150" можете да чуете от звуковите файлове.