Н. Зикатанов: Не е възпитателно да дам пари на децата да харчат, направих лозе

Виното ми е в кръвта преди да се рода. Роден съм тук и от ранна детска се научих да работя на полето. И се научих, че без работа нищо не става. Това споделя винпроизводителят от Мелник Никола Зикатанов.

В интервю пред БНР той разказва не толкова за виното и производството му, а за пътя на успеха, трудностите, труда семейството, отговорността и желанието да си все по-добър, за да печелиш доверието на хората.

"Когато имах късмет да работя за международни инвеститорски фирми, усетих, че ако продължа в същия дух, може би ще имам пари преди да се пенсионирам. И какво да правя с тези пари? Беше 2000 година, времена на криза. Помислих си, че не е възпитателно да давам на децата си пари да ги харчат. И си викам, "я да им направя лозе, а пък, ако искат да работят,, ще ги направят повече. Ако искат да ги изхарчат, лесно могат да ги изхарчат. Ще пият само вино и нищо няма да стане", сподели Зикатанов.

Никола не мислил за хиляди декари и сега има 350 декара:

"Засадихме червени сортове, но се обърна пазарът и сега засаждаме бели. Искаше ми се да не оставят в забвение сортовете, които са местна  гордост  - "широка мелнишка керацуда", "мавруд"."

А днес винопроизводителят предоставя и услуга "винен трезор", в който се съхраняват вина на клиенти и са с безценна стойност, като например бутилка вино, оставена при раждането на дете, която ще се отвори на 18-ия му Рожден ден.

Подробности чуйте в звуковия файл.