Британско семейство приютява бездомник за 45 г.

Преди повече от 45 години бездомен мъж почукал на вратата на семейство Парсънс точно в Коледния ден. Това поставило началото на една невероятна история за приятелство и хуманизъм.  В дните преди коледните празници вестник "Дейли телеграф" припомни тази трогателна и невероятна история от 1975 година.

Тогава в покрайнините на уелската столица Кардиф на вратата на Роб и Даян Парсънс се почукало. Двойката се спогледала и се поколебала да отвори, защото предния ден малко момче доста им досадило с изпълнения на коледни песни, но в крайна сметка Роб все пак отворил вратата. А там стоял бездомник на около 30 години, с набола брада, мръсни дрехи, чувал с всичките му съкровища в едната ръка и замразено пиле в другата. При изумения поглед на Роб, човекът казал: "Не ме ли помниш, аз съм Рони Локууд". И тогава Роб си спомнил, че когато с Даян посещавали неделно училище, Рони също се появявал, но още тогава изглеждало, че има проблеми с коленете и странно поведение. Нямал родители, а по-късно се разчуло, че има проблеми с обучението и бил в домове със специални грижи.

Роб го поканил да влезе и го попитал откъде има това пиле. Рони казал, че някой му го е подарил. Можеш ли да го сготвиш, попитал Роб, а Рони отговорил, че не знае как. И тогава Роб го въвел и казал, че Даян ще му сготви пилето. Жената го поканила след това да остане на вечеря. След като го нахранили, го курдисали пред телевизора и се събрали на кратко съвещание какво да правят. И понеже било Коледа., а те ясно съзнавали, че той няма къде да отиде, разчистили стаята за гости и той останал тази нощ. Рони Локууд обаче останал и следващата нощ, и по-следващата и така цели 45 години.

В статията подробно са описани травмиращите преживявания на Рони, докато е бил бездомен скитник. Роб и Даян не са имали планове какво да правят, но нещата някак си са се наредили от само себе си. Те дори са успели в някакъв момент да му осигурят работа като боклукчия.

Когато дъщеря им станала на 11 гоини и понеже къщата им не е била особено голяма, се замислили да му вземат малък апартамент наблизо, но това така и не е станало. И така Рони просто става член на семейството с двете им деца, които се раждат по-късно, с всички възходи и падения на едно семейство. Въпреки несгодите и миаващите им мисли, че е по-добре да кажат довиждане на Рони, те така и не се решили да го изоставят.

Рони вече е покойник, а Роб Парсънс е издал книга "Почукване на вратата", в която е разказана цялата тази невероятна история.