Жорж Ванев: България има изобилие от сюжети, които е добре да разкаже на света

Българо - белгийският режисьор Жорж Ванев, който миналата година с филма "Гадже" спечели Голямата награда "Златна роза" в късометражния конкурс на 43 - тото издание на Фестивала на българското игрално кино във Варна, преди дни получи финансиране от Белгийския киноцентър и през 2026 - та започва снимките на нов документален филм със заглавие "Пукнатините", който изцяло e с български сюжет.

Младият режисьор и сценарист Жорж Ванев е роден в София, но от 30 години живее в Белгия. Завършил е специалност френска литература, след което е учил операторско майсторство, а от 2022 г. има магистърска степен по писане на сценарий. Въпреки че е бил много малък - двегодишно дете, когато с родителите се мести в Белгия, връзката на Жорж Ванев с България остава много силна.

Жорж Ванев е израсъл в семейство на художници, но признава, че стативът, четките и боите никога не са го привличали. Разказва, че от малък много обичал да снима.

"Не знам как стана, но имах приятели, които бяха актьори или се занимаваха с кино и с видео клипове. Един ден някой ми даде една камера и ми каза "виж какво можеш да правиш с това" и на мен ми стана интересно. И...един ден майка ми ми купи камера и аз като я взех в ръцете си казах "има нещо доста вълшебно в това". Точно като в "Хари Потър", когато той си намира пръчката или по - точно пръчката го намира. И може би, камерата ме намери и си казах "мога да правя нещо с това - не знам защо, не знам как, но искам да разбера". Малко така дойде. Много неща се натрупаха и си казах "Ок. Киното ме вика!"

С първия си филм "Гадже", режисьорът Жорж Ванев спечели Голямата награда "Златна роза" в късометражния конкурс на Фестивала във Варна миналото лято. Филмът е заснет в България, в село Боснек и впечатли международното жури със съвременната любовна история тип Ромео и Жулиета, която докосва темите за расизма и дискриминацията.

"Само това, че бяхме селектирани за "Златна роза" беше супер готино и голяма гордост. Радвам се, че филмът беше видян в България. Ние го финансираме в Белгия, но след това не се знае, първо, дали ще е успешен изобщо и дали някой ще иска да го гледа, да го пусне. И това, че има хора, които го гледат и че има фестивали, които ни се доверяват и го пускат за голяма публика, е супер готино. Това, че печелим, каквото и да било е много хубаво, но не е най - важното. За съжаление не бях на прожекцията на филма, защото работих върху следващ филм и нямаше как да съм на две места едновременно. Като научих, че сме получили награда, бях много горд, но повече се зарадвах за нашия български екип, защото те много работиха и беше трудно за тях, защото трябваше да снимаме лятото, беше много топло, много малко дни, много часове, много умора. Да те одобрят в родината е доста впечатляващо. Аз като живея повече време в Белгия, се чувствам малко като аутсайдер и се питам дали това, което правя ще говори на българската публика", казва Ванев.

И новият късометражен филм върху, който Жорж работи в момента отново е с български сюжет. Филмът е документален, експериментален, с работно заглавие "Пукнатинтие".

"Става дума за нашата къща на село, която малко се разпада. Аз се опитвам да направя паралел между тази къща и нашата страна. Базирам се на легендата за таласъмите, които защитават къщата, а не са зли. Научих, че в някои легенди се казва, че таласъмите може би са хора от нашето семейство, които са починали и които все още живеят в къщата, вградени и се питам дали е останало нещо от този призрак. И се питам дали този призрак не е баба ми, защото тя почина малко след края на комунизма. Всико това е доста експериментално. Надявам се да го снимаме това лято, през 2026 - та. Получихме финансиране миналата седмица и много се гордеем, защото не е лесно да се финансира документален късометражен филм, плюс това експериентален, върху български сюжет"

Историята, която Ванев разказва в новия документален филм е с адрес село Ярлово, община Самоков, където като дете младият режисьор е прекарвал летните си ваканции при баба и дядо.

"Аз съм от село Ярлово, което се намира близо до София от другата страна на Витоша, районът на Самоков. То е едно голямо село, което се разпада и вече няма много хора. А пък е село, което има църква, училище, три - четири магазинчета. Има нещо много интересно, че в това голямо село сега живеят около 200 старци, а пък преди време е имало 3000 души. Така казва дядо ми, който винаги преувеличава, но вярвам, че е имало повече хора. Нашата къща няма нищо специфично, но чрез този филм търся кой съм аз, тъй като живея в Белгия и се завръщам там само лятото, и дали е достатъчно само това завръщане и как мога да съживя тази къща. Символично, как да съживя и България", обяснява младият режисьор.

Въпреки, че целият съзнателен живот на Жорж Ванев преминава в чужбина, България за него си остава голямо вдъхновение и свързаност.

"Аз си спомням като бях дете и бяхме на село, баба ми плетеше неща, които бяха много цветни. Спомням си текстурата - червеното, синьото, жълтото на това, което тя правеше. Все още ги пазим тези неща и много ме вдъхновяват...Винаги се обличам с цветни дрехи, тъй като живея в Белгия, която е доста сива страна и ми липсват българските цветове, и светлина... Първо си мисля на какво ще прилича филмът визуално и как мога да намеря малко цвят. Нещо, което поне на мен ми липсва в българското кино, което съм гледал досега.

Нашата страна е много цветна, много жизнена, с прекрасна светлина и понякога чувствам, че това е нещо, което не виждам в нашето кино... Опитвам се поне един път в годината да идвам в България. В последно време много по - често се завръщам. Надявам се следващите проекти да ме карат да се връщам все по - често. Има нещо носталгично като се връщам. Чувствам, че не съм израсъл в България. Това го чувствам най вече като съм с млади хора, защото не използвам същите думи. Някои неща не ги разбирам, защото не съм живял в тази социална група. На мен ми е мъчно, разбира се и понякога се чувствам не българин, защото живея в чужбина, но имам тази воля да се завръщам и може би някой ден да живея в България. Това нещо, което се е прекратило, когато родителите ми са отишли в Белгия, искам някак си да си го завърна. Понякога се чувствам като чужденец, но едновременно чувствам, че се връщам точно там, където трябва да съм. Мисля, че това е нещо, което много хора на моите години, които са израснали в други страни, чувстват тази воля да се върнат в България. Доста е амбивалентно - чувствам тази носталгия, но едновременно се питам дали имам мястото си там"

България е интересна страна и има изобилие от сюжети, които е добре да разкаже и това е шанс за страната ни да се покаже пред света, казва Ванев.

"България има много неща да разказва и мисля, че светът иска да чуе тези разкази, защото не ги познава. Аз като казвам, че съм българин, повечето хора не разбират за какво става дума и си въобразяват, че идвам някъде между Полша и Гърция. Не знаят какво е това там. Мисля, че българското кино има този шанс да се покаже в света, защото България е заобиколена от големи кино страни - Гърция, Турция, Румъния, Сърбия, Северна Македония и чувствам, че и тя ще си намери мястото в европейското и световното кино. Със сигурност нашата страна и нашите младежи имат неща, които да разказват. Може би, ще е по - трудо за тях да намерят финанси, но съм сигурен, че ще намерят тази сила и воля. Всичко това ще накара света да ни гледа и може би по - лесно да намерим финанси"

Как се прави кино в Белгия?

"Засега съм снимал само къси филми, които бяха много малки продукции, където аз съм влагал по 100 - 200 евро. Доста лесно се прави кино в Белгия, защото има здрава структура и все още има пари. Белгийците са доста отворени в това да финансират проекти, които не са белгийски и снимани в Белгия. Например, моят филм е изцяло сниман в България и с български актьори. Половината технически екип е белгийски, но всичко във филма звучи българско и това не беше проблем за финансиране от страна на Белгийския киноцентър. Голям шанс е да снимаш нещо извън страната и пак да ти дават пари и доверие", казва Ванев.

Знаем, че в България е трудно човек да се издържа само от филми. Как е в Белгия?

"Зависи как го погледнем. Когато започнах след киноучилището, работих като техник камера асистент в сериали, пълнометражни и късометражни филми, и можеш да живееш от това. Само че, ако искаш да си режисьор или да пишеш собствени сценарии, трябва да намериш време. Когато си техник, започваш в два или пет сутринта и не знаеш кога ще се върнеш. Дните са доста дълги и това те уморява. Понякога не можеш да си видиш семейството за месец - два. Това, което правят моите приятели е, няколко години да работят като техници и след това да имат статут на артисти, което означава, че ще получават помощ от държавата. Получават малко пари всеки месец, което им позволява, когато те пишат, да си плащат сметките и ежедневните разходи. Да работиш само като режисьор или сценарист е малко по - трудно, защото, когато започваш има по - малко пари в късометражните филми и затова всеки се надява да стигне до пълнометражен филм и от това да живее. Дотогава работиш като техник в бар или другаде, където намериш".

Като човек понатрупал опит в киното, Жорж Ванев съветва младите хора, които сега тръгват по неговия път, никога да не се отказват, колкото и да е трудно.

"Най - важното в киното е да не спираш, защото всеки малък филм, всяка малка роля, е трупане на опит и срещи с хора. Малко по малко, стъпка по стъпка достигаш до тази мечта да се срещнеш с продуцент, да направиш един филм. Този филм, ако спечели награда е добре, но важното е да не спираш. Сигурен съм, че младите хора имат много да разказват и очаквам да видя прекрасни филми следващите години. Ако мога да помагам, ще помагам. Те са бъдещето", казва в заключение режисьорът Жорж Ванев.

Интервю на Даниела Големинова с Жорж Ванев в "Закуска на тревата".