От пясъка до орбитата: Как пустинята учи космоса

Професор Дан Блумбърг е заместник-ректор на Университета "Бен Гурион" и бивш директор на Космическата програма на Израел. Той е заместник-председател на регионалната комисия на производителите и преподавател по дистанционно изследване на Космоса.

Като участник в най-големия форум по пустинна икономика, организиран в селището Сде Бокер в Негев, проф. Блумбърг даде интервю за БНР, в което обяснява каква е връзката между космоса и пустинята.

"Недалеч от Сде(х) Бокер, където ме интервюирате, се намира кратерът Рамон в пустинята Негев и тренировъчната космическа станция за млади пилоти и бъдещи изследователи от цял свят. Условията са като на Луната или на Марс, но няма как да се избегне гравитацията. 

Когато говорим за овладяване на пустинята, най-важна е водата. Освен че сме откривателите на капковото напояване, имаме заводи на база на друго наше откритие - обратната осмоза, чрез която морската вода се превръща в питейна. 

Сателитите регистрират измененията на климата и ландшафта както на Земята, така и на други планети, например Марс. Една от задачите е да картографират движението на дюните в Средна Азия за определяне климатичните влияния, променили живота и поминъка по тези места. 

Израелският първи космонавт Илан Рамон, който за съжаление загина при опит да се приземи с космическата совалка "Колумбия", изследваше влиянието на пясъчните бури, които затъмняват слънчевата светлина и засилват парниковия ефект. Доказа, че прахолякът в близост до земната кора влияе върху климата повече от високите температури. Прахът може да е локален, например от трактори, които обработват земята. Може да е междуконтинентален. От космоса се проследява как вятърът носи пясък от пресъхнали езера в Северна Африка и достигнал до Европа, предизвиква бури. 

Винаги давам пример и с Израел и Йордания. В Израел има стройна система за пречистване на отпадъчни води и опресняване на морска. Постепенно намалява делът на пустините на територията му. В Йордания не достигат средства и технологии за това, но пустинният пясък, вдигнат от ветровете там, не признава държавни граници. 

Съвсем земни професии като земеделието ползват информация, идваща от сателитите. Те алармират кога на растенията липсва вода, кога не достигат хранителни вещества в почвата, за болести и вредители в даден регион. За този мониторинг плащат агрозастрахователните компании, които имат интерес да не се достига до "застрахователно събитие". 

Помагаме и на водните компании да засекат навреме воден теч, преди загубите да са големи. От космоса могат да се видят дори безстопанствено вредни материали. Например, сигнализирахме за захвърлен азбестов покрив до детска градина в Израел", разказва проф. Дан Блумбърг.

В какви насоки работи сегашната израелска космическа програма?

"Когато през 1960-1964 година президентът Кенеди твърдеше, че до 10 години човешки крак ще стъпи на Луната, това ни изглеждаше утопия. Сега се подготвя станция на Луната, в която хорамогат да прекарат по-дълго. Няма съмнение, че идва ред и на Марс. Трябва да разбием мисловния стъклен похлупак, че космосът се съзерцава само през телескоп. През 1982 година Израел стана осмата държава с космическа програма за изстрелване на сателити. 

Първоначално тези сателити бяха с отбранителна цел, но все повече изпълняват научни задачи. Ние сме единствената държава, на която (по геополитически причини) се налага да изстрелва спътниците си на запад, а не на изток. Затова те са по-малки. Това стана "космическа мода" и вече и другите държави правят сателитите си по-компактни. Има и наносателити. 

Преди седем години в нашия университет изготвихме наносателит с големината и тежестта на кутия за мляко. С помощта на ултрачервени лъчи изследваме облаците. Казах на студентите си, че ако издържи месец, ще ги черпя шампанско. Вече повече от седем години той функционира и всяка година в лабораторията честваме рождения му ден с голяма торта и истинска бутилка от Шампан.

Израелска фирма е разработила технология за извличане на кислород от скали и пясък в космоса, който е енергия за космическите кораби, така че не е необходимо да се носи голямо количество гориво от Земята, което прави космическите летателни апарати по-леки, изстрелването им в Космоса значително по-евтино, а използването им - много по-дълго. 

Луноходът ни "Берешит" достигна до обратната страна на Луната, но за съжаление не успя плавно да се прилуни. Работим върху "Берешит 2" и вярваме, че човечеството трябва да построи свои бази на Луната, като междинна точка за достигане до Марс, например. 

Важни космически детайли се произвеждат в Израел. В зората на сателитната си програма, през осемдесетте години на миналия век, Израел се сблъсква с нежеланието на много световни компании да ѝ продават части, които са критични за космическата промишленост. Наложи се сами да ги произвеждаме, но и ги усъвършенствахме. Сега от нас ги купуват същите тези страни, които не искаха да ни ги продадат, а ние попълваме държавния бюджет с немалко средства от продажбите.

Екологията е важна и в Космоса, защото космическите отпадъци от вече бракувани сателити се реят около Земята. Не всички държави са подписали протоколите за космическа екология, а има и много стари апарати, неконструирани да се саморазпаднат, след като вече не са в употреба. 

Патент на израелска компания е способ за извеждането им от орбита и изпращането им в далечния космос, където поне няма да застрашават Земята. Нашите "космически хигиенисти" се ориентират от подавана от космоса информация. 

Много от сателитите на различни държави са в орбита вече 15-16 години. Те са като компютрите отпреди 20 години. Сателитите "дядовци" са податливи за хакерски атаки. В нашите лаборатории се опитваме да намерим мощни защити и за тях.

Преди десетина и повече години, през тунел от Газа, излизащ на израелска територия, терористите отвлякоха ефрейтор Гилад Шалит и искаха нечуван откуп за него. Нашата лаборатория започна изследване как чрез радари, инфрачервени лъчи, термични датчици, от космоса могат да се открият тунели, които излизат на израелска територия. Факт е, че по време на погрома на 7.10.2023 г. те са били блокирани. 

Терористите нападат по суша въздух и море, но не и през тунели. По време на военните действия по технологии разработени в университета "Бен Гурион" се търсят и унищожават много от тунелите. Това не е лесно. Дори там, където те не са под сгради, почвата, под която са издълбани, е в различен ландшафт. Ако над тях има вода, е още по-трудно. В цел свят наркотрафикантите и терористите използват подземните канали, защото наземно по-лесно се забелязват от дроновете и сателитите.

Това е само една от отбранителните задачи на космическата програма на Израел, но има и гражданска програма. Много от производствата ни е по-рентабилно да се преместят в космоса. Водеща сила сме в областта на космическото здравеопазване. Израелска фармакологична фирма е разработила план кои лекарства е по-изгодно да се изготвят в космоса, заради безтегловността." 

Като преподавател по обработване на големи бази данни с помощта на изкуствен интелект, проф. Дан Блумбърг коментира и темата няма ли опасност от бъдещ конфликт между изкуствения и естествения интелект:

"Използването на изкуствения интелект във всички области на живота поражда нуждата от центрове за данни. Те използват много енергия, включително и за охлаждането си. В космоса, при липса на толкова голямо триене няма нужда от пилеенето на енергия. Изкуственият интелект може за секунди да обработи огромни количества от данни. Но закономерностите, които следват от анализа на тези данни, може да открие единствено "компютърът между двете ни уши". Изкуствения интелект може да усъвършенства възможностите ни, но как да не му позволим да ни управлява? 

Предсказанията са свойствени на глупаците. Не знам в бъдеще как ще се развият взаимоотношенията ни с изкуствения интелект. Знам, че на този етап трябва да се научим да живеем един до друг, използвайки възможностите на всеки един от двата интелекта."