Оскар Уайлд или изкуството да бъдеш себе си

Оскар Уайлд е не просто писател, а културен феномен, чийто живот често напомня сценарий на собствените му пиеси – изпълнен с блясък, остроумие и съкрушителни социални обрати. Още от студентските си години в Оксфорд той започва да гради образа на провокативен денди, който, с екстравагантни дрехи и привързаност към декадентската естетика, предизвиква консервативното общество.

Роденият през 1854 г. в Дъблин автор израства в среда, в която скандалът е бил почти фамилно наследство. Баща му, сър Уилям Уайлд – уважаван очен хирург и историк – претърпява публично унижение, след като е обвинен в изнасилване от своя пациентка. Процесът, подхранен от разпространени из целия град любовни писма, съсипва репутацията му.

Майката на Оскар, лейди Джейн Уайлд, е била не по-малко ярка фигура – журналист и ирландски бунтовник, тя дръзко критикува британския колониализъм и предрича краха на империализма. Трагедиите също не подминават фамилията: двете му полусестри загиват нелепо, след като кринолинените им рокли пламват в пожар. Неговият брат Уили пък приключва дните си в апатия и алкохолизъм след кратък и неуспешен брак с американския вестникарски магнат Франк Лесли.

Въпреки че е бил една от най-ярките фигури в лондонския елит, Уайлд се превръща и в един от най-осмиваните мъже на своето време. Американската преса стига до крайности, като го рисува като „дивак от Борнео“ и го сравнява с маймуна, иронизирайки неговата роля в изкуството през призмата на дарвиновата теория.

Въпреки атаките, Уайлд променя театъра завинаги. Чрез своите пиеси той не просто забавлява, а хирургически точно разобличава двойните стандарти и моралната кухота на викторианското общество. Неговото изкуство доказва, че остроумието може да бъде най-мощното оръжие срещу социалното неравенство. Дори приказките му, като „Рожденият ден на инфантата“, носят дълбоки емоционални послания, които ги правят актуални както за деца, така и за възрастни.

Бляскавата кариера на драматурга претърпява съкрушителен удар през 1895 г., когато е осъден за „непристойност“. По време на процеса – един от най-скандалните за епохата – наяве излизат детайли от личния му живот, представени от платени свидетели. Този удар го принуждава да прекрати литературната си дейност, но не успява да заличи неговата значимост.

Наследството на Оскар Уайлд остава непокътнато, защото той ни учи на най-трудното изкуство – да ценим красотата и да имаме смелостта да бъдем себе си, независимо от цената.