Свежа Дачева за новата си книга "Ритуал по отваряне на сърцето"

Свежа Дачева от дълги години е приятелка на предаването Графити по въздуха. Включвали сме я от Швеция и от България, когато ни е гостувала. Сега поводът е новата ѝ книга с красивото заглавие "Ритуал по отваряне на сърцето."

Много ми хареса началото на нейната книга, в която тя говори за себе си, "коя съм аз, казва тя, жена на неопределена възраст, омъжена, но живееща сама, някога невъзвращенка, политическа емигрантка, българска и шведска гражданка, майка на четири деца, баба на три, литературовед, етнолог, поетеса, писателка, политик, съдебна заседателка. Тук навсякъде има въпросителни. Никога не посмях да си направя визитна картичка, защото ще стане неестествено дълга".

И така, коя е Свежа Дачева?

"Аз никоя съм, а ти кой си? Казва Емили Дикинсън. Аз мисля, че всички сме едно и заради това не искам да се самоопределям. Аз съм и участника, и наблюдателя на собствения си живот, и човека до вас, и вести човека до мене, и вести наблюдателя, и вести участника. И така, сменяме си ролите и затова е много трудно това с визитните картички и със самоопределянето."

Кога са писани тези разкази? Кое ги вдъхнови?

"Тези истории измислени ли са или са истински от реалния живот? Този въпрос ме е задаван и когато имах примера на предишната си книга с разкази, която се казваше "Ще се видим пак".

Ето, виждаме се пак.

Да, това е моята парола с моите приятели. Ще се видим пак. И то наистина се случва. Фактически отговорът на този въпрос е, че дали се е случвало или не, ако то се е случило вътре в мене, в моето сърце, в моето съзнание, то се е случило. Ако се е случило в действителността, пак се е случило. Така че всичко, което е написано, то е преживяно от автора. Фантазията също е случване. Всичко е случване. Всичко, което си помислиш, то по някакъв начин се материализира в тебе. И то вече се случва. Всички мои книги са много лични. Добре да кажем, че всички книги са лични, даже и тези, в които се говори за други хора и за измислени, така да се каже хора, те също са лични, защото авторът присъства навсякъде и винаги чрез себе си. Но тези мои книги са резултат на мои лични открития. Абсолютно всяко едно нещо, което съм написала, е мое лично откритие. Може някой да го е открил преди това и сигурно го е открил, но аз си го преоткривам. Този смисъл, всичко е изключително документално."

Дори оня разказ, в който говориш за твоите сънища?

"Да".

Разказът, в който ставаш изведнъж много голяма и след това се смаляваш, смаляваш до размерите на муха?

 "Да."

Това е направо документалистика?

"Да. Има една авторка, Ани Арно, която взе Нобелова награда, французойка, която взе наградата преди три години за своите книги, които са документални дневници. Тя просто описва буквално всичко, с най-пикантни подробности даже. И в момента, в който тя забрави нещо, казва - аз това съм го забравила. И не мога да кажа точно, дали беше понеделник или петък. До такава степен държи всичко да е точно.

И фактически за нея това има стойност и онези, които раздават Нобеловите награди, Нобеловия комитет, реши, че има ценност в това да документираш личния си живот, в рамките на обществения живот, в рамките на една епоха. В това има смисъл, има изкуство.

Когато прочетох това, си казах - не че се боря за Нобелова награда - че фактически аз правя същото, само че по един друг начин. Документирам движението на моя дух и случките, които засягат душата ми. И това е пак един вид дневник. Това е един доста мобилен дух, който тръгва от България, минава през Италия, след това достига чак до Швеция. Един дух, който преминава през много житейски перипетии."

Това житейски уроци ли са за духа?

"Абсолютно. Това са не само уроци, това са изпити, това са и възможности. Аз фактически виждам всяко нещо, което ни се случва, и дребното, и по-значимото, и приятното, и неприятното, и щастливото, и трагичното, сякаш си се изправил пред една стълба. Ти се изправяш пред тази стълба и какви възможности имаш? Две. Или да се изкачиш нагоре, или да слезеш надолу. Изборът е твой. И тогава ти или порастваш, или се смаляваш."

 

Още в интервюто на Светлана Дичева със Свежа Дачева в "Графити по въздуха".