Майкъл Фокс: САЩ ще налагат волята си едностранно

Американските удари по Каракас и отвличането на държавния глава станаха най-пряката демонстрация на Доктрината Донро. Доналд Тръмп сам смеси първото си име с това на петия президент на САЩ Джеймс Монро, който в началото на 19-и век определя цялото Западно полукълбо като американска сфера на влияние. 

Темата коментира за БНР журналистът Майкъл Фокс - изследовател на американските интервенции в Латинска Америка през последните два века - на военните нападения, подкрепените преврати, на подчиняването, с твърда или мека сила. 

Тръмп се завърна към всичко това, без да го прикрива като износ на демокрация, смята Фокс.   

"Дори да се върнем в 19-и век, никога не сме виждали американско действие на такова ниво в Южна Америка. Случвало се е в Карибския басейн и в Централна Америка, но не и в Южна. Мисля, че в своята доктрина Тръмп се връща към ерата (на Теодор Рузвелт), в която имаше дипломация на канонерките от страна на Съединените щати, разгърната в Карибите и Централна Америка, с нахлувания в Хаити, Никарагуа, Доминиканската република, за да принудят местните правителства да правят каквото те искат. 

Мисля, че ще видим и прийомите на Рейгън от Студената война, които създават определени разлики. По времето на Рузвелт, морската пехота е окупирала държави за години, ако не и десетилетия. Няма да видим това сега. Ще видим по-бързи атаки и удари, като тези в Каракас - хвърлиха бомби, влязоха, убиха хора, взеха Мадуро и съпругата му и си тръгнаха - в стил ЦРУ. Голямата разлика между 80-те години и сега е, че тогава те подкрепяха авторитарни и кръвожадни режими в Централна Америка, за да спрат възхода на комунизма. Никарагуа, Салвадор, Гватемала бяха първите три, но Съединените щати имаха пръст навсякъде. 

Сега това не се налага. Съединените щати ще налагат волята си едностранно. Ще използват методите на ЦРУ и други стратегически операции, но няма да влагат купища средства в режими и движения, които да се разправят с дисидентите в собствената си страна. Сценарият е различен - някаква комбинация между Войната срещу терора и Войната срещу наркотиците със средствата на 21 век и спецификите на Тръмп - доктрината Монро, версия 2.0." 

Видяхме американският президент да отправя заплахи срещу колумбийския лидер Густаво Петро, впоследствие разговаряха по телефона и сега Петро е поканен в Белия дом. А в Колумбия също предстоят избори. Какво обаче е бъдещето на лишената от венецуелски петрол комунистическа Куба? 

"Ако погледнете членовете на администрацията на Тръмп и значението на кубинско-американското лоби в Съединените щати, Куба всъщност е основният американски приоритет в Латинска Америка, далеч по-важен от Венецуела в политическо и геополитическо отношение. С ударите по Каракас Тръмп прекъсна петрола и показа, че е готов на действия. Той обаче е човек на сделките и сега би се срещнал и с Густаво Петро, с когото се обиждат от месеци, и с всеки друг, за да получи това, което иска. 

Куба няма никакви стратегически ресурси, от които Съединените щати се нуждаят. Има обаче историята на Кубинската революция и значението ѝ както за Латинска Америка, така и за кубинската общност в САЩ, която иска да се разправи с всички останки от тази революция. Знаете, ситуацията в Куба е изключително тежка и е трудно да се види път към подобрение при продължаващо ембарго." 

Въпреки че сам се е обадил на Тръмп, вчера Петро заяви пред Би Би Си, че продължава да се притеснява от американски удари по страната му. А американският президент повтори по любимата си "ФоксНюз", че вече е на вълна сухопътни удари, намеквайки за такива по Мексико. Едновременно с това в региона има достатъчно овластени съюзници на американския президент - Даниел Нобоа в Еквадор, Наиб Букеле в Салвадор, Хавиер Милей в Аржентина, вече и Хосе Антонио Каст в Чили. Противници и съюзници на САЩ обаче са част от общи организации. Как ще се промени регионалния ред? 

"Политическо разделение (между леви и десни в Латинска Америка) е имало винаги, дори по време на Розовата вълна (в началото на този век). Това не е прекратило многостранните организации и икономическата интеграция, дори отношенията да са трудни. Да, УНАСУР, която беше създадена и базирана в Кито по времето на Рафаел Кореа и трябваше да обедини всички страни в Южна Америка, впоследствие се разпадна, но няма такива изгледи за общия пазар МЕРКОСУР. Сега за него предстои и сделка с Европейския съюз. 

В момента десницата набира сила в региона. В Чили видяхме победата на Каст - крайнодесен, антиимигрантски настроен, син на германски нацист. Имате завой надясно в Хондурас и в Боливия, а през тази година следват важни избори в Колумбия и Бразилия, също в Коста Рика и на други места. И разбира се, Тръмп се опитва да наложи влиянието си и по този начин. Видяхме това на изборите в Хондурас, когато освободи бившия президент Хуан Орландо Ернандес, затворен в САЩ за наркотрафик. Това се случи, докато воюваше с наркотиците от Венецуела, само защото този освободен от него наркотрафикант беше съюзник на предпочитания от Тръмп кандидат в Хондурас, който и спечели. Тръмп ще направи всичко възможно, за да гарантира, че десницата печели в целия регион. 

Това обаче може да предизвика обратна реакция, за което свидетелства Розовата вълна през 2000-те години. Защо по онова време в толкова много страни избраха леви лидери? Защото от военни диктатури през 70-те и 80-те години влязоха в неолиберализма (на 90-те), който трябваше да донесе огромен разцвет и богатство, а направи точно обратното. И на хората им писна. Ако Тръмп продължи да натиска, ще има обратна реакция. Въпросът е докъде ще стигне натискът му и какво ще означава това за изборите през тази година и за единството на десницата, която е в подем." 

Накрая да се върнем към Венецуела. Има определени индикации, че американската операция в Каракас би била невъзможна без помощ отвътре. Спекулира се относно ролята на заместилата Мадуро Делси Родригес, както и за тази на влиятелните министри на отбраната и на вътрешните работи Владимир Падрино и Диосдадо Кабейо, по отношение както на ударите, така и на решението на Тръмп все пак да работи с чавистите. При това положение, какво е бъдещето на Боливарския процес на Чавес като идеология и властова структура?   

"Най-добрият отговор на този въпрос е, че не знаем. Има много спекулации относно вътрешната помощ, но и не трябва да забравяме колко добри са били ЦРУ, ФБР и други структури през десетилетията в това да внасят разделение както във вражески страни и правителства, така и в социални движения в самите Съединени щати. Независимо дали е имало помощ отвътре, САЩ биха искали хората винаги да се подозират един друг. 

По въпроса за влиятелните личности в самото правителство -  несъмнено Диосдадо Кабейо е един от най-влиятелните хора през целия чавизъм, както в началото, така и при Мадуро. Той винаги е бил някъде там - понякога отпред, понякога на заден план. Хората, които биха искали Венецуела на по-прякото гражданско участие, на демокрацията на участието, не обичат Кабейо, който е твърдолинеен и авторитарен и идва от военна среда. 

Самото движение не е просто политическа партия. То е вкоренено в определени общности и не може да бъде елиминирано чрез премахването на Мадуро. Той беше фигурата на върха на най-организираната политическа структура в Латинска Америка. Тя няма как да изчезне за една нощ заради американското нахлуване."