От деня

Интервю

"Режимът в Иран е обречен на промяна. Провалът му е толкова колосален, че промяната е неизбежна"

Араш Азизи: Ислямската република, каквато я познаваме, е в последните си дни

Последиците от военни действия от страна САЩ и Израел са непредвидими, смята иранският историк

Интервю с Араш Азизи

събота, 10 януари 2026, 10:35

Араш Азизи: Ислямската република, каквато я познаваме, е в последните си дни

СНИМКА: ЕПА/БГНЕС

Размер на шрифта

От вече две седмици Иран е обхванат от протести - както в големи, така и в по-малки градове из цялата страна. Причината е тежката икономическа ситуация, но, без да е изненада, протестиращите не очакват от режима на аятоласите решение на проблемите си.

На фона на огромна инфлация и недостиг на определени продукти, включително заради чуждестранни икономически ограничения, в страната се обсъжда как високопоставени хора в структурите на Ислямската република се възползват от ситуацията чрез корупция и пазарна спекула.

Отвън виждаме снимки на големи тълпи, на сблъсъци и барикади, на горящи коли, но потвърдената информация е оскъдна, включително заради решението на правителството да спре интернета в страната.

Основната мишена на протестиращите е тази и на предишни вълни на недоволство - върховният лидер Али Хаменей. А както и преди, той обвинява Америка.

Доналд Тръмп заплаши, че може да се намеси в Иран, ако правителството продължи да убива протестиращи. Според неправителствени организации, над 50 души са убити при демонстрациите.

Каква може да е американската интервенция - въпросът е към базирания в САЩ ирански историк и писател Араш Азизи. Интервюто с него започва с ежедневните проблеми на иранците.


Както президентът Пезешкиан, така и върховният лидер Хаменей имаха изказвания, че са отворени за диалог с протестиращите. Защо това нямаше никакъв ефект?

Пезешкиан всъщност няма власт над силите за сигурност. Така че неговите обещания не означават нищо и той не е в състояние да предложи решения. А хората не искат просто диалог, а решения на проблемите си. Такива решения няма. А Хаменей в едно изречение казва "ще говорим с протестиращите" и обещава да се справи с тези, които нарича "метежници". И ръководителят на съдебната власт Голамхосейн Мохсени Еджей също заплашва, а шефът на полицията Ахмад Реза-Радан отиде в парламента и изнесе страховита реч. Проправителствените медии вече наричат хората агенти на Израел и какво ли още не.

Обещанията им да удовлетворят нуждите на протестиращите са празни. Протестиращите искат края на този режим. Те не искат да бъдат управлявани от 86-годишен мъж, който е на власт от 1989 г., който взема всички решения и не носи отговорност. Това е основното искане и няма нищо, което Хаменей може да направи, за да ги умиротвори, освен да се разкара от властта.

Ако съдим по икономическия ѝ ефект, доколко 12-дневната война с Израел по-рано тази година, включваща американски удари по иранска територия, е свързана с последвалата протестна вълна?

Войната определено влоши ситуацията, защото режимът, който дълго време уверяваше, че е в състояние да предпази Иран от нападения, се оказа неспособен да го направи в момента на истината. А войната също така приключи без категоричен победител, което има и ужасни икономически последици. Иранците живеят в сянката на възможна нова война, което повиши икономическата несигурност.

Русия и Китай са основните ирански партньори. Можеше ли по-голяма помощ от тях да предотврати социалните сътресения?

А какво могат да направят те? Първо, този съюз не означава нищо. Те не можаха да направят нищо за Венецуела, не помогнаха и на Иран, когато беше атакуван от Израел. Съюзът между Китай, Русия и Иран е преувеличен. Знаете, Китай и Русия имат прагматични отношения с други страни, включително и с Иран. Русия използва помощта на Иран във войната срещу Украйна, например, но те също така имат добри връзки с Израел. Дори бих казал, че руските връзки с Израел са по-тесни от тези с Иран. Китай има много повече инвестиции в Израел и в арабските страни, отколкото в Иран. Китай и Русия не могат да дойдат и да спасят този умиращ режим.

След толкова много протестни вълни по различни поводи, на практика през цялото над 40-годишно съществуване на Ислямската република, сегашните ли достигнаха потенциала да свалят аятоласите или коренно да променят управлението им?  

Режимът е обречен на промяна. Провалът му е толкова колосален, че промяната е неизбежна. Как ще дойде тази промяна - не знам. Протестиращите нямат единно ръководство. Нямат организирани мрежи, които могат да доведат до победа и им предстоят трудни времена. Но натискът, който оказват, може да доведе до трансформация, може би дори до промени, идващи отвътре в самия режим. Смятам, че Ислямската република, каквато я познаваме, е в последните си дни.

Мислите ли, че Доналд Тръмп и САЩ ще действат директно или чрез регионални партньори за такава промяна? При последната среща на Нетаняху и Тръмп, поне според публичните анонси, най-важната тема е била Иран.

Да, напълно е възможно да предприемат действия в Иран, но последиците от това биха били непредвидими, казано честно. Но да, (ако решат) те могат и да убият Хаменей, за да помогнат с прехода.

Ще уточните ли какво имате предвид под непредвидими последствия?

Да кажем, че убият Хаменей. Възможно е някаква вътрешна фракция в Иран да поеме властта. Може хората да щурмуват центровете на властта и да се случи една по-класическа революция. Може някой от опозицията да дойде на власт. Реза Пахлави, бившият престолонаследник, е най-известният противник на режима и на него може да му се проправи път към властта, особено ако има подкрепа от Израел или Америка. Това обаче не ми се струва вероятно, защото не виждам той да има такъв вид подкрепа.

Най-лошият сценарий е да има гражданска война и разпад на иранската държава чрез овластяване на различни етнически милиции в Белуджистан или в Кюрдистан. Последиците от военни действия от страна САЩ и Израел са наистина непредвидими. Зависи от интензивността и вида на действията, които предприемат. Тръмп видимо обича еднократни действия, а не дълги войни. Зависи и от реакциите на иранския режим, на различните фракции в него и на иранската опозиция.

По публикацията работи: Анастасия Крушева