Радио България

Автор:

Весела Владкова

От деня

Интервю

Гералд Браунбергер: В Европа се нуждаем от цел и стратегия

Програма Хоризонт

Събота 150

"Моята рецепта за Европа е проста: сигурност, добро образование и стабилна правна рамка"

Интервю с Гералд Браунбергер

събота 10 януари 2026 12:05

събота, 10 януари 2026, 12:05

Европейски съюз

СНИМКА: ЕПА/БГНЕС

Размер на шрифта

Войната в Украйна, войната в Газа, а сега и напрежението в Латинска Америка показаха нагледно колко драстично се е свило влиянието, което има Европа върху световните дела. Западният ценностен съюз се руши пред очите ни, а икономически Европа изпитва все по-големи проблеми. Държави, които дълги периоди се радват на политическа стабилност, рано или късно изпадат в икономически трудности, защото настъпва ожесточена борба за преразпределение на ресурсите. Пример за този ефект, описан от американския икономист Менсър Олсън, са европейските държави, и особено икономическите двигатели Франция и Германия. Във Франция президентът Еманюел Макрон, а в Германия - канцлерът Фридрих Мерц, сякаш са се концентрирали върху външната политика, но вътрешните им проблеми бавно, но неспирно клатят властта им.

Един от издателите на влиятелния германски всекидневник "Фракфуртер алгемайне цайтунг" - Гералд Браунбергер, наскоро публикува книга, в която описва падението на големите европейски нации, но и посочва възможен изход. В края на 90-те години Браунбергер е бил кореспондент в Париж и снемането на анамнезата започва от Франция:

Причините за френската мизерия се крият много години назад във времето, когато социалната държава беше раздута до степен, която икономиката не може да поеме. През 1981 година тогавашният президент Франсоа Митеран въвежда пенсионирането на 60 години. След това, в края на 90-те - спомням си добре от моето време като кореспондент в Париж - социалистическото правителство въведе 7-часовия работен ден без намаляване на заплатите.

Делът на индустрията във френската икономика днес е едва 8 процента. За сравнение - в Германия е 20 на сто. Франция се деиндустриализира, икономиката ѝ линее, а причината е, че французите не искат да се откажат от социалните придобивки. Вместо това расте външният дълг и продължават да водят борби за преразпределението на наличните ресурси.

Такава щедра социална политика не може дълго да се издържа от икономиката, още повече, че демографската картина се влошава с всяка изминала година. Все по-малко работещи издържат все повече пенсионери - така е в почти цяла Европа.

Споменахте демографската картина, преразпределението на ресурсите, но има и една друга голяма пречка пред икономическото развитие - типичната за Европа бюрокрация и склонност към регулации.

Продължаваме да създаваме бюрократични пречки, така е, и голяма част от тях идват от Брюксел. На всичкото отгоре ние, германците, сме особено стриктни при спазването на всички регулации и норми и дори надграждаме брюкселските разпоредби. Често казвам, че германците сякаш се стремим да перфекционираме бюрокрацията.

А демографската криза има отражение върху технологичния прогрес. Не ми отива да съдя възрастните хора - самият аз съм от така нареченото поколение Babyboomer. Но няма съмнение, че застаряващите общества изпитват страх от нововъведенията, притесняват се от модерните технологии и не са склонни да им се доверят.

В същото време от години сме свикнали, че щом се появи нова технология, нашият рефлекс в Европа е да въведем регулации. По-млади общества вероятно нямат този рефлекс, те са по-оптимистично настроени. Вижте американците - те просто рискуват, изпробват и едва тогава преценяват дали да продължат да развиват дадена технология. Но не са само Съединените щати - Китай също изпреварва Европа.

"Европа е жертва на собствения си успех", написахте наскоро във Ваша статия. И давате пример с германската автомобилна индустрия, която продължава да е двигателят на германската икономика, но е проспала новите технологии. Но какво се случва в момента, кои са отраслите на бъдещето?

В момента за съжаление се налага да говорим много за военна техника. Един такъв конкретен пример е производството на дронове. То е иновативно, модерно, дроновете са търсен продукт. Но вижте световноизвестната фабрика "Хелзинг" в Мюнхен - тя е финансирана изцяло от чужбина. Единици са германските инвеститори в този стартъп.

Дори и да се създават стартъпи в Германия, рано или късно те се преместват в Америка, защото там много по-лесно финансират дейността си. А на Стария континент продължаваме да гледаме скептично на иновациите.

Със сигурност обаче разместването на пластовете в световната политика и цялостното усещане за несигурност също се отразяват на бизнес климата. Водят се войни, съюзи се преформатират - как влияе това на Германия, а тя е важна за цяла Европа, защото е най-голямата европейска икономика?

Световната несигурност се отразява на първо място върху търговията. Германия е силно зависима от световната търговия. Нека пак дам за пример автомобилостроенето - заради технологичното изоставане сме напът да загубим китайския пазар. Проспахме значението на редкоземните минерали.

В политически план стои въпросът с гарантирането на сигурността в Европа. През последните 20-30 години Старият континент не се е замислял по този въпрос. Забравихме, че историята през последните пет века е история на противоборство между великите сили. След края на Студената война живяхме в период на изключение - живяхме в мир - и възприехме това изключение за правило. Подценихме манталитета на великите сили или поне на някои от тях, които всъщност така и не се примириха със свят, доминиран от Америка.

Речта на Владимир Путин на Мюнхенската конференция за сигурност през 2007 година е изключително показателна, но тогава никой в Европа не я разбра. Китай отдавна заяви, че ще следва свой път. 2011 година Съединените щати категорично казаха на европейските съюзници в НАТО, че повече няма да се грижат за европейската сигурност. Всичко това Европа игнорира. И изведнъж се изненада, когато дойде Тръмп и врътна кранчето.

Европа си позволи енергийна политика, която беше лишена от всякаква далновидност. От днешна гледна точка човек ще се запита, как изобщо е било възможно? Днес си плащаме за наивността. Не са виновни обаче само политиците, които са взимали тези решения, защото те имаха подкрепата на избирателите. В Германия не можем да се сърдим само на Меркел - всички бяха щастливи от евтината цена на руския газ, нали?

Като икономист по образование Вие често обвинявате политическия елит в Европа, че не обръща достатъчно внимание на икономиката и че все по-малко икономисти влизат в политиката. Но ето, че тази седмица германският канцлер Фридрих Мерц Ви опроверга и се обърна към депутатите от управляващата коалиция с призив да подобрят в дълбочина условията за бизнеса и инвестициите в страната.

Хората много бързо възприемат икономическия възход и собственото си благоденствие за даденост. С хубавото бързо се свиква - това е много човешка черта. Никой не се пита как се постига икономически възход, на какво се дължи и как да го продължи. Вместо това ще чуете, че "държавата" трябва да се погрижи. Но кой е държавата? Сред политическия елит все по-рядко се намират изявени икономисти. Партийните дейци са професионални функционери, малцина са депутатите с опит в бизнеса. Много рядко ще намерите политически лидер, който познава пазарните механизми и начина, по който функционира икономиката.

Такъв политически лидер обаче е Доналд Тръмп. Неговите привърженици казват: Ето, той е бизнесмен, познава законите на пазара и прави сделки.

Работещите възприемат Тръмп като един от тях, но всъщност той е милиардер и е много далеч от това да защитава правата на хората на наемния труд. И въпреки това има техните симпатии. Американци, които преди са гласували за демократите, сега дават гласа си за МАГА. Причината обаче е друга - демократите се отдалечиха от бизнеса. Също като европейските политици и те не идват от бизнеса, не са подушвали въздуха в заводите и не познават законите на свободния пазар. А Тръмп определено притежава таланта да се харесва на масите.

Да се върнем в Европа. Какви грешки прави Европа, когато знаейки пред какви проблеми е изправена, има диагнозата, така да се каже, не успява да напипа правилното лечение?

Не съм сигурен, че диагнозата е правилно поставена. Европейската икономика буксува и политиците трябва да се погрижат за подобряване на рамковите условия, така че да тръгнем отново нагоре. Но за това не се говори много. Или по-точно - продължаваме да предписваме старото лечение: хвърляме много държавни пари без да променяме условията.

Ето един пример - отбраната. Казваме, че ще инвестираме повече средства в нашата сигурност. Хвърлянето на милиарди евро за отбрана не означава автоматично повече танкове и дронове. Но дори и да ги произведем, няма кой да ги управлява. Нямаме армия. В момента Европа учи по трудния начин как да управлява един много сложен процес.

Според мен в Европа се нуждаем от цел и стратегия - какво искаме да постигнем и как да го сторим. Това вероятно ви звучи много военно, но се отнася не само до отбраната. Цел и стратегия ни трябват за много други области. Не говоря за някакъв план, който се приема от едно правителство в рамките на четиригодишен мандат, а за много по-дългосрочна задача, припозната от всички европейци.

Може да ви прозвучи странно, но във времена, когато Доналд Тръмп е президент на Съединените щати, смятам, че Европа трябва категорично да отстоява геополитическата си принадлежност. Запада като ценностна система не е отживелица, само защото Тръмп е американски президент.

Друга важна задача е опазването на свободната търговия. Свободният пазар е жизненоважен за европейската икономика. Трябва да сключим още споразумения за свободна търговия. Глобализацията не си е отишла и не е обречена, тя се променя и нагажда към променените политически реалности в света.

Трябва да укрепим икономическата сила на Европа като подобрим нашия вътрешен пазар. Според едно интересно проучване ограниченията, които сами си налагаме на общия пазар, се равняват на въвеждането на над 100-процентни мита. На този фон налозите на Тръмп изглеждат като детска игра. Вътрешният пазар на ЕС трябва да бъде доразвит. Отдавна се говори за "съюз на капиталовите пазари". Крайно време е да изпълним тази инициатива на ЕС със съдържание, да задълбочим и допълнително да интегрираме капиталовите пазари на държавите-членки.

Говорите за суверенитет, за автономност на ЕС, така ли?

Моето убеждение е, че суверенна Европа не е реалистична цел. Ние сме и ще продължим още дълго да сме технологично зависими от Съединените щати. Това важи особено за отбраната. Америка няма да ни изостави, но ще ни принуди да си плащаме за сигурността, която ни гарантира.

Как да говорим за автономност и суверенитет, когато никой по света не ни възприема като такива? Примирието в Газа е дело на Америка. Ако Путин търси събеседник за Украйна, се обръща към Тръмп. За съжаление Европа в най-добрия случай е втора цигулка. За Путин Русия е световна сила от ранга на Америка, а Европа продължава да тъпче на място.

Моята рецепта за Европа е проста: сигурност, добро образование и стабилна правна рамка, която да гарантира правата и свободите на европейските граждани. Или както гласи една стара френска поговорка: "Всичко трябва да се промени, за да остане същото".

По публикацията работи: Анастасия Крушева