Денис Трубецкой: Украйна иска мир, но е готова и за дълга война

За четири години война - четирима министри на отбраната. В Украйна отново се завъртя рулетката с имена, смениха се министри и висш персонал в президентската администрация. За Зеленски всъщност преливането на свежа кръв в управлението не е нещо ново. Но този път дори като за него разместването е впечатляващо и буди въпроси. Означават ли рокадите в службите за сигурност промяна в преговорната позиция на Киев? И елиминира ли Зеленски евентуални конкуренти като ги обвързва със себе си? Най-яркият пример е назначаването на Кирило Буданов за шеф на кабинета му, а Буданов има потенциала да спечели бъдещи президентски избори. Същото важи и за новия министър на отбраната Михайло Федоров. 

Темата коментира за БНР украинският журналист Денис Трубецкой, след като Русия изстреля за втори път от нахлуването си в Украйна хиперзвукова ракета "Орешник", този път към границата с Полша, и след поредната масирана руска атака срещу украинската столица, която отне живота на най-малко четирима и остави хиляди киевчани без ток и отопление в студа. 

"Да видим какво ще ни поднесат през следващите дни - тук продължава да бъде много мразовито, ток и сега имаме само по няколко часа на ден. При нови руски атаки, както очаквам да се случи, сигурно ще останем съвсем без ток и парно. Но все пак съм жив и продължавам да работя", разказва Трубецкой. 

Поводът за нашия разговор има известна връзка с поредните удари по електропреносната мрежа на Украйна - вълната новоназначения в екипа на президента Зеленски и правителството. Това поредно завъртане на рулетката започна след корупционния скандал в енергийния сектор. Че ресорният министър трябваше да си отиде, беше логично следствие, но защо енергиен министър става Денис Шмихал, който успя да внесе известно спокойствие в министерството на отбраната - все пак ключово по време на война? 

"На пръв поглед тази смяна е изненадваща. Но имайте предвид, че в Украйна няма много мераклии за министерски постове. Да си министър в държава, която води война, още повече да отговаряш за отбраната или за енергетиката, която е обект на масирани атаки, не е кариерна мечта. Затова при ротациите през последните години се разместват едни и същи хора. 

Шмихал, който пое министерството на отбраната едва през юли, е технократ и беше правилният човек за внасяне на спокойствие в "министерството на хаоса", както често го наричаме тук. Той успя добре да организира работата, което сега трябва да направи като енергиен министър. Шмихал е добро решение, защото всъщност идва от енергетиката и познава добре този отрасъл." 

Министър на отбраната сега става Михайло Федоров. С какво Федоров - едва 34-годишният министър на дигиталната трансформация, спечели доверието на президента? 

"Федоров е ключова фигура в разработването на украинската програма за производство и управление на дронове. Той е силно ангажиран в производствения процес и затова името му и в миналото често се споменаваше като възможен министър на отбраната. Известно е още, че той има свое виждане за реформа в това толкова сложно министерство и очевидно е готов да поеме този труден и отговорен пост." 

И още едно решение на президента Зеленски поднесе изненада - смяната на шефа на вътрешното разузнаване СБУ Васил Малюк по време на война е най-малкото рисковано. 

"Смяната на Малюк удари като бомба, въпреки че в Киев се носеха такива слухове. Високопоставени военни си позволиха неочаквано остра критика. Една от големите заслуги на Малюк е, че успя да реформира Службата за сигурност на Украйна и да я прочисти от руски агенти. Негова заслуга са редица успешни операции – взривяванията на Керченския мост, който свързва Русия с Крим, както и операция "Паяжина", когато украински дронове с малък обсег, изстреляни от няколко места в Русия, поразиха цели в най-малко четири авиобази. 

Но под ръководството на Малюк Службата за сигурност на Украйна стъпи няколко пъти накриво. Отворен остава въпросът как руската армия успя в първите месеци на пълномащабната война така бързо да напредне в Южна Украйна и каква роля за това има СБУ. Най-известният случай е с проследяването на разследващи журналисти, което навява спомени от времената на КГБ. Но така или иначе не разбрахме защо Зеленски реши да смени шефа на вътрешното разузнаване." 

Публично най-известното назначение на Зеленски е Кирило Буданов - бившият шеф на Главното разузнавателно управление на Украйна (ГРУ) оглави кабинета на президента. На срещата на върха на Украйна и нейните европейски съюзници с американските пратеници в Париж тази седмица Буданов за първи път ръководи преговорния екип. Това донесе ли вече промяна в хода на разговорите и как ще се отрази тази смяна върху евентуални преговори с Русия? 

"Буданов беше спряган за наследник на Андрий Ермак, който беше изключително влиятелна фигура, нещо като топ-дипломат на Украйна, но и човекът, който дърпаше конците вътре в страната. В този смисъл Ермак беше водеща фигура в преговорите със Съединените щати, но във Вашингтон така и не го харесаха. 

Зеленски си дава сметка, че конституцията не предвижда особени правомощия на шефа на президентския кабинет, но в същото време президентската партия има абсолютно мнозинство в парламента, а военното положение концентрира повече власт у държавния глава. Така че влизането на човек от службите в президентската администрация, известен с участието си в много успешни и опасни операции, е знак, че Украйна иска мир, но е подготвена и за продължителна война. 

Буданов определено ще повлияе върху хода на преговорите със Съединените щати, въпреки че мирни преговори би трябвало да водим с Русия. Буданов е приеман добре във Вашингтон, той се е обучавал там, но в същото време има добри контакти и с Русия - досегашните размени на военнопленници бяха договорени именно от него." 

През декември в Берлин, а тази седмица в Париж, преди това в Мар-а-Лаго - преговорният маратон продължава, вероятно дори може да се говори за някакъв напредък, поне що се отнася до гаранциите за сигурност за Украйна. Но големият въпрос остава - териториите. Готови ли са украинците на отстъпки в името на мир? 

"По никакъв начин и дума не може да става за признаването на окупираните територии за руски. Това никой в Украйна не подкрепя. Това просто няма да се случи - нека го кажа съвсем ясно.

Условията за евентуално примирие са друг въпрос. Тук говорим за замразяване на фронтовата линия, на което Украйна отдавна се е съгласила. Две трети от украинците подкрепят замразяването на сегашните позиции на фронта. 

Наистина никой не може да разбере защо украинските сили трябва да напуснат добре укрепени позиции в Донбас, които са изградени още от началото на войната там през 2014 година и които руската армия не може да преодолее вече четири години. Защо трябва да оставим стотици хиляди хора там на произвола на руската власт?! 

В руската конституция е записано, че целият Донбас, цялата Херсонска и цялата Запорожка области са руска територия, въпреки че Русия не ги контролира. Представете си какво ще направи Русия в момента, в който Украйна - чисто хипотетично - се поддаде на исканията за териториални отстъпки. 

В нашите мелодраматични отношения със Съединените щати непрекъснато се говори за напредък, но никой не знае дали това е така. Пред камерите всички говорят едно, а неофициално - друго. Пред публиката в Америка се рисува една картина, а на украинците се представя друг разказ. Но има и друго - украинските дипломати внимават да не ядосат американците и затова съм изключително резервиран към публичната информация за хода и резултатите от преговорите."