В годината, в която преминаваме към еврото, за сценичните институти от съществено значение остава разговорът за пари. Не защото държавата не разполага с бюджет, а защото повечето държавни сценични институти започват годината с отрицателен финансов резултат.
От Габровския драматичен театър алармират, не за първи път, че дефицитът в сектора става все по-голям, а настоящата политика на Министерството на културата не насърчава артистите да работят повече.
Годината за Габровския драматичния театър започна гръмко – с ателие по съвременен танц за актьорите, водено от артисти с богат международен опит - Коста Каракашян и Кармине де Амичис, който работи на водещи световни сцени. В същото време започнаха репетициите на нов моноспектакъл под режисурата на Николай Гундеров. Това творческо начало е осигурено с проектно финансиране. На такова ще разчитат за още заглавия, които ще влязат в афиша за тази година.
Привличането на външни средства е възможност за Габровския театър, който, предвид намалените бюджети на сценичните институти, се налага да редуцира репертоарния си план за 2026-а, иначе казано – да се откаже от някои постановки.
Финансовият дефицит е факт още от 2024-а година, посочва директорът на театъра. Преди това Министерството на културата е осигурявало през бюджета допълнителни средства за сценичните културни институти, за да не влизат в следващата година на минус. Заради скандала с театъра в Разград и с Родопския драматичен театър за източване на стотици хиляди левове през фиктивни назначения, изведнъж всички директори станахме виновни – гневи се ръководителят на Габровския драматичен театър Петко Койчев.
По думите му на този етап театърът започва с около 100 хил. евро миналогодишни разходи. Той пояснява, че в тази ситуация са много театри в страната и от малко над 50 държавни културни института, едва десетина влизат в годината с положителен финансов резултат.
След обвиненията от страна на Министерството на културата за лош мениджмънт, опитите за оптимизирането на разходите за Габровския театър преминават през свиване на репертоара, търсене на възможности за осигуряване на външно финансиране и намаляване на фонд "Работна заплата", макар и с нищожен процент, след като трима служители напуснали и бройките, освободени от тях, били съкратени.
В същото време се разходват средства, които биха могли да бъдат спестени, ако се модернизира отоплителната система в театралния салон, но капиталови разходи не се одобряват, недоумява Койчев.
Той пояснява, че не получават дори парите си от билети от гостуванията в страната. Същото важи и за театралите отвън, които играят на габровска сцена. Дефицитът расте и това отношение към проблема поражда подозрения.
"Министърът на културата, не ме интересува дали е в оставка или не - той в момента е действащ министър, както и неговият екип, са длъжни да осигурят пари на сектора. Те ни отрязаха бюджетите миналата година с 29% и не ни ги осигуриха тези проценти. Сега се опитват да ни вкарат в още по-малки гащи. Няма как това да стане. Не искаме извънредна сума, искаме това, което ни се полага", категоричен е Койчев.
Променя се и политиката на Министерството на културата спрямо сценичните ни културни институти, отчита директорът на габровския театър.
Целия репортаж на Велина Махлебашиева в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.