Ваня Недева за радиото и журналистиката като съдба

Радиото е повече от професия. То е форма на присъствие в света, която изисква пълна отдаденост и рядко търпи половинчатост. В него има тръпка, но и огромна отговорноста, защото думите се изричат веднъж и остават.

Радиото може да бъде убежище в трудни дни, спасение в моменти на самота и начин да осмислиш битието си. То дава смисъл, но и взема време, сили, понякога и личния живот.

В дните, когато се готвим да отбележим 91 години от създаването на радиото в България, си струва да си зададем въпроса какво означава тази професия днес като човешка мисия, която свързва, лекува и помни.

Гостува журналистката Ваня Недева. Професионалист с дълъг и многопосочен медиен път, започнал от радиото и телевизията и преминал през редакторска, водеща и ръководна работа. В сутрешни блокове на Телевизия Демо, Канал 3 и БНТ, през радиореклама и печатни издания, до кореспондентската ѝ дейност в Пловдив за вестник "Дневник" и агенция КРОСС.

Работата ѝ в сферата на връзките с обществеността и по-късно в София, където създава културния сайт "Нюзарт" и преминава през предизвикателствата на независимата книжарница.

От 2006 г. тя стои и зад фотоконкурса "Най-сладка целувка", който тази година отбелязва 20 години, а творческите ѝ търсения намират израз в поетичната ѝ книга "Милост за сянката", в подготвените за печат разкази "Предверието на съня" и в издателската ѝ работа в „Нюзарт“, с която дава път на нови авторски гласове.

С Ваня Недева говорим за журналистиката преди и след "Нощен хоризонт", където тя е била една от първите жени водещи на предаването. За смисъла на постоянството и за онова, което остава, когато професията се превърне в съдба.

"Слушателите в "Нощен Хоризонт" ни давха много възможности, за да преоктриваме нещата, да бъдем полезни, доколкото е възможно, защото всеки журналист се опитва в темите, които разисква, да бъдат полезни за обществото, освен, че на теб да са ти интересни. 

Екипът ни беше много хубав, много си помагахме, аз като една единствена жена водеща тогава, винаги замествах, когато се налагаше, но това ми даваше и възможност да се развивам, каза за БНР Ваня Недева. 

Още в интервюто на Станислава Пирчева с Ваня Недева в "Нощен Хоризонт".