Апетитите на Великите сили: Норвежкият Шпицберген ли е следващата цел?

Много е опасно военно да се посегне на Гренландия от Америка.

Това заяви пред БНР Елена Поптодорова, основател на Атлантическия клуб в България, бивш посланик на страната ни в САЩ.

"Има внесен законопроект в Камарата на представителите, който да даде правна обосновка на това, че трябва да бъде анексирана Гренландия. Не мисля, че ще се случи лесно".

Непременно трябва да се тръгне към разговори с президента Тръмп, отбеляза още Поптодорова в предаването "12+3".

"Да му се предложи подход, който да му гарантира усещането за победа, но в никакъв случай да няма тотално анексиране на Гренландия. Това е посегателство. Последиците биха отишли в много посоки".

Тя отбеляза, че предстои да бъдат проведени разговори между външните министри на САЩ и на Дания.

Трябва да сме с ясното съзнание, че дължим мерки за укрепване на сигурността на Северния арктически път, заяви Поптодорова.

"Алиансът е единствената ни гаранция за колективна, но и за национална сигурност. Ще трябва да се търси подход, който да отчете дефицитите, които са допуснати, защото никога на дневен ред не е стоял проблем със сигурността на Арктическия път".

Ако малко изместим поглед към Норвегия, в Шпицберген се задава подобно противопоставяне, коментира още тя.

"Там има руско население. А по силата на договор от 1920 година не по малко от 40 нации, които са го подписали, имат право да извършват проучвания. Ако тръгнем по линия на тази география, в най-близко бъдеще Путин може да реши, че онзи остров попада в неговото право. Украйна също е част от несправедливостта.

Натисна се пауза (от САЩ - бел. ред) по отношение на Канада, но това не значи, че е отказ от заявени намерения. По-труден казус е. Няма такава привидна и реална обосновка за интересите на националната сигурност. Няма и такава предистория".

Големите европейски държави вече се притекоха на помощ на Гренландия политически, обясни бившият ни посланик в САЩ.

"Но ако говорим за военни действия, възможно е скандинавските държави, Полша, Финландия да го направят. Те са преминавали през такова изпитание. Но това не искам дори да го развивам като теза, защото означава война.

Може да бъде изваден точно този аргумент, че съперничеството е по-широко и то не опира само до това желание на Америка от 150 години насам да придобие Гренландия. Още от време на продажбата на Аляска се прави първи опит да се купи Гренландия.

Ангажиране в конкретни и интензивни разговори с администрацията на президента Тръмп може да доведе до решение. По подобен начин се развива и ситуацията в Украйна. Трябва да се търси компромис.

Не може да се заличи това, което е натрупано в продължение на векове. Тази култура на правов ред, на договаряне няма да изчезне, независимо от апетитите, които се проявяват. Защитниците на този правов ред трябва да наберат сили. Тук опираме вече до нашата роля, европейската. Ние сме пазители и на тази памет, и на тази култура. Но Европа има нужда от още време, за да натрупа този капацитет, който вече започва за натрупва".

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.