Стефано Рагацо след 9 дни сам на Транго: Решението е винаги вътре в теб

През лятото на 2024 г. един италианец прекара сам 9 дни на една от най-внушителните скални стени в света - Транго, в Пакистан. Стефано Рагацо успя да се справи с нещо, което често е определяно като най-трудното свободно катерене на голяма надморска височина.

Преди да стигне дотам, работи в офис, докато в един момент не си задава въпроса: “Това ли искам от живота?”. И напуска работа, за да се отдаде на планината и алпинизма.

Рагацо доби световна популярност, след като премина соло, с въже изключително трудния маршрут "Eternal Flame" (650 м, 7c+) на Безименната кула (6251 м) на Транго. Той е направен от германците Курт Алберт, Волфганг Гюлих, Кристоф Щиглер и Милан Сикора през 1989 г., и неслучайно чак 20 години по-късно е преминат свободно - от братята Алекс и Томас Хубер. През лятото на 2024 г. Рагацо прави първото солово преминаване на историческата линия. 

Малко по-рано той губи спонсора си, защото не е публикувал достатъчно в социалните медии. За италианеца обаче свободата да прави това, което иска, по начина, по който иска, е по-важна от всичко друго.

В Базовия лагер с него пристигат двама души снимачен екип, нагоре тръгва сам.

Световната премиера на по-късно създадения филм е през 2025 г., на фестивала в Тренто, Италия. Там печели Наградата на публиката за най-добър филм за алпинизъм.

Заглавието на лентата - "Eternal Solo", e игра на думи, съчетание между името на маршрута и стила на Рагацо, който е вдъхновен от традицията в родните Доломити и предприема солово катерене към "Вечния пламък" ("Eternal Flame"). Името препраща към онова чувство на особена самота спрямо външния свят, на единение с природата и с вечността, на изкачване към самия себе си, което човек преживява само когато е там, в планината, устремен към върха.

"И когато стигнах горе, осъзнах, че не знам от колко дни съм на стената. Главата ми беше абсолютно празна и това беше прекрасно. Коленичих и се разплаках", сподели италианецът в интервю, което направихме след завръщането му от Пакистан. Година по-късно той беше гост на Банско филм фест, където се срещнахме на живо.

Интервю на Таня Иванова

От презентацията Ви останах с впечатлението, че най-големият Ви страх е да не Ви се наложи отново да работите в офис.

Рагацо: Ами да, малко или много - това е (смее се).

Филмът за Транго спечели наградата на публиката в Тренто. Какво най-много харесват хората в него? Какво Ви казват?

Рагацо: Предполагам, че са доста впечатлени, не само от катеренето, но от моята история, решавам да напусна работа и да стана планински водач, а после и алпинист. В днешно време много хора имат проблеми с работата, в офиса, така че моята история ги вдъхновява и аз съм наистина щастлив от това, защото във филма не става дума само за това как някой катери, да кажем, 9а, а за нещо, в което всеки може да се припознае.

Колко души беше екипът с Вас?

Рагацо: Снимаха двама души, единият - с дрон, другият - с камера, но те снимаха до базовия лагер, а когато започнах да се катеря, бяхме във връзка по радио станция. Първоначално мислех, че по-късно ще отида втори път на маршрута, за да снимаме допълнително, но когато слязох, бях толкова уморен, че исках просто да се прибера вкъщи.

Преди експедицията свързахтре ли се с братята Алекс и Томас Хубер (които правят първото свободно преминаване на маршрута)?

Рагацо: Не, имах само малко информация от приятел, който беше ходил там две години преди мен. Питах го за подхода, за въжетата, за екипировката, но отидох там без много информация.

Казва, че катери до категория на трудност 8b, а конкретно за експедицията до Транго се е готвил с бягане и катерене.

Рагацо: И с двете. Исках да съм подготвен и за двата вида трудност, които ги има там. Трудното катерене на голяма надморска височина е нещо различно. Обикновено хората тренират или само бягане за голяма надморска височина, или трудно катерене. Аз правя и двете. Имах късмет, защото същата година Силвия, моята приятелка, щеше да ходи на К2, така че правех цялата кардио подготовка с нея, следвах нейния план. И след това - същите тренировки, които правя за катерене - много набирания, катерене в зала, на скали. После пак кардио натоварване - набиране на денивелация с раница и всички онези неща, които никак не са забавни, но работят.

Бягането не пречи ли на катеренето?

Рагацо: Да, абсолютно вярно. И това е проблемът. Имам приятел, който казва, че тренировките и за двете са като късо одеяло - дърпаш от едната страна и си навън от другата. Така че, да, това е играта, заради която много алпинисти решават да следват само един път - или класически алпинизъм, или скално катерене. Голямото предизвикателство е да си добър и в двете, и това е, което аз се опитвам да правя.

Споменахте своята приятелка - Силвия Лореджиян. Заедно ли тренирате?

Рагацо: Да, ние живеем заедно, така че тренираме заедно. Сега тя е в Испания и тренира здраво за един свой проект в скалното катерене. После се връщаме в Шамони, където живеем понастоящем, а през юли искаме да направим една голяма експедиция в Каракорум, Пакистан. И този път искаме да отидем там заедно.

Къде в Каракорум?

Рагацо: На Транго, но е нещо различно от това, което хората очакват.

Съревновавате ли се със Силвия?

Рагацо: Не, защото тя винаги казва: “Ти си по-добрият”. Трудно е да се състезаваш с нея. Тя не обича да се състезава. Сигурен съм, че би могла да бъде една от най-добрите алпинистки в света. Но тя не обича да се показва твърде много, да казва - ето, направих това, направих онова... Все се опитвам да я натисна, казвам й: „Хайде, ти си добра, ти си по-добра от всички хора“. Тя ми отвръща: “Няма значение, просто искам да се насладя”.

Планирате ли семейство, с деца?

Рагацо: Добър въпрос. Към момента - не, със сигурност ще имаме в бъдеще. Но сега и двамата сме запалени по това да правим големи неща.

Рагацо е вегетарианец - за някого това може да няма значение, за друг - да казва много. Той просто потвърждава. Питам го и за футбол, понеже знам, че е тренирал дълго.

Рагацо: Футбол?! О, Боже! (Смее се.) Играл съм го почти 20 години и от момента, в който реших да прекратя футболната си кариера, никога повече не съм ритал топка. По онова време любимият ми отбор беше “Ювентус”. Сега не гледам мачове. Гледам баскетбол, NBA.

В интервютата си често говорите за знаците от съдбата. Какво правите обаче, когато не виждате такива знаци? Как вземате решения?

Рагацо: Ами, винаги се опитвам да говоря със себе си, малко брейнсторминг за последствията. Опитвам се да си задам този дълбок въпрос в съзнанието и да разбера кой е най-добрият начин. Понякога има знаци, които трябва да се следват, друг път няма, така че може би решението е вътре в теб. Трябва да можеш да разделиш това, което идва отвън и да усетиш какво имаш вътре. Не винаги е лесно, защото сме повлияни от много неща в живота и понякога губим нишката. Но винаги се опитвам, това е много важно за мен, да следвам пътя си. Понякога отивам малко по-наляво, малко по-надясно, но винаги се старая да се движа в правилната посока. По своя път.

Какво бихте казали на хората, които слушат от офиса и не се чувстват на правилното място? Които може би също като Вас преди, са като в задънена улица?

Рагацо: Не искам да им казвам, че трябва да напуснат работа, защото понякога това е добре, понякога - не. Но бих казал, че можеш да се качиш в планината или да отидеш до морето и да се насладиш на природата. Опитай се да намериш момент в - през деня си, през седмицата, за да се поразходиш в гората, да поседнеш и да погледаш реката. Може първия път, когато го направиш, да чувстваш сякаш си губиш времето, но ако се опиташ да се отпуснеш и да го направиш още веднъж, два пъти, предполагам, че ще почувстваш прилив на енергия, добри вибрации, които могат да ти помогнат във всекидневието.

Веднага след експедицията Ви на Транго направихме едно интервю и Вие казахте, че на върха сте усетили как главата Ви е абсолютно празна и това е било прекрасно. Затова ли ходите в планината - заради тази тишина, която настава не само около нас самите, но и в мислите ни?

Рагацо: Понякога да. Не винаги е така, но понякога имам нужда от това. Да бъда сам, да намеря своето пространство. Знаете ли, има твърде много неща, за които да мислим в този живот, толкова много проблеми, с които да се справяме. Едно изкачване в планината може да е много полезно, за да намерим решение или да забравим за проблема.

В този смисъл деветте самотни дни на стената на Транго изглеждат като дълго пътешествие към себе си, може би не по време на самото катерене, но в нощите, прекарани на стената. Наложи ли Ви се да полагате усилия, за да издържите психически, или запазването на фокуса не беше толкова трудно за Вас?

Рагацо: Знаете ли, в днешно време има много ментори, ментал коучове, треньори и пр., които предлагат едни скъпи курсове за самоусъвършенстване. Чувствам се късметлия, че умът ми в тази ситуация работеше много добре. Мисля, че това е нещо, което съм изградил в живота си заради опита, който имах, не целенасочено. Целият този опит, добър или лош, е формирал ума ми по този начин и сега осъзнавам, че съм добър в това, не ми е нужен треньор. Не за всеки обаче е така. Има хора, които се нуждаят от подкрепа. Аз обаче лесно управлявам ума си, вероятно е някакво умение.

Вродено или придобито?

Рагацо: Може би съм се родил така, а може би съм го изградил бавно. Всъщност винаги съм бил такъв. Когато хората казваха, че нещо трябва да се прави така, аз си мислех „не“, според мен е добре иначе. Понякога е било добре, понякога съм правел грешки, но винаги съм прекарвал много време в размисъл и в разговор със себе си. Когато работех в офис, слушах музика и гледах екрана, но в мислите си говорех със себе си. Може би така, с времето, съм изградил онези умения, за които стана дума. И да, винаги следвам своя път.

Интервюто със Стефано Рагацо можете да чуете в звуковия файл.

Снимки: личен архив